/КРОСС/ Европейските държави не са участвали в ударите срещу Иран и не са били предварително информирани за операцията. Това стана ясно от реакциите в първите часове след атаките.

В съвместно изявление Великобритания, Франция и Германия подчертаха, че не участват във военните действия.

Британският премиер Киър Стармър уточни, че британските самолети в региона са изпълнявали „изцяло защитна роля".

Трите държави осъдиха иранския режим и ответните атаки на Техеран, но засега Европа остава в позицията на наблюдател, без пряка намеса.

Общата европейска позиция беше остро разкритикувана от съюзници на Доналд Тръмп, които я определиха като „слаба" и „жалка".

В същото време европейските лидери продължават да акцентират върху международното право и дипломатическите решения - подход, който отстояват и по отношение на войната в Украйна.

Франция има исторически и стратегически причини да подхожда внимателно. През 2003 г. Париж се противопостави на американската военна намеса в Ирак без мандат на Организация на обединените нации. И сега френската позиция е свързана както с юридически аргументи, така и със съображения за сигурност. Франция поддържа военно присъствие в Катар, Йордания, Ливан, Джибути и Ирак. Това означава реален риск от евентуални ответни действия от страна на Иран.

Сред опасенията са: атаки срещу френски военни бази в региона, възможности за удари с балистични ракети, повишена терористична заплаха на европейска територия, нова мигрантска вълна и икономически сътресения.

Европейските столици не крият, че помнят последствията от конфликтите в Ирак и Либия - дългосрочна нестабилност, вътрешни конфликти и засилен миграционен натиск.

Затова, въпреки осъждането на режима в Техеран, засега Европа избира ролята на предпазлив дипломатически фактор, а не на активен военен участник.