/КРОСС/ + Старозагорский Киприан

БРАТЯ И СЕСТРИ,

В дните на духовно очакване, когато Светата Църква ни води по спасителния път към Светлото Христово Възкресение, ние, чеда на българската земя, посрещаме и една благословена дата от нашата родна история - Трети март. Ден осветен, защото е изстрадан; ден свят, защото е роден от вярата, търпението и мъченичеството на безброй човешки сърца. Ден, в който историята ни се докосва до тайната на жертвата и надеждата.

Този празник е изкован не със силата на оръжията, а с търпеливата и кротка жертвеност на българската душа, понесла тежестта на петвековно робство, за да дочака зората на свободата. В продължение на столетия пред опушените икони в българските домове са се възнасяли молитви - молитви на плач и надежда, на любов и болка. Пред мъждукащия пламък на кандилото е горяло народното ни сърце, вървяло е по пътя на страданието, по своята Голгота, за да достигне до часа на българското възкресение.

Свободата ни е плод на мъченичеството на народа ни и на саможертвата на хиляди руски воини и български опълченци, както и на братската подкрепа на украинци, белоруси, румънци, поляци и финландци, обединили се в името на правдата. Всички те носят в сърцата си евангелската заповед на Спасителя: „Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели" (Йоан 15:13), и я изпълняват не с думи, а с кръвта си.

Днес отново звучат с пророческа сила думите на светия апостол Павел: „Бог поругаван не бива" (Гал. 6:7). В най-тъмния миг на нашата история - когато пада Търновград, когато първенците на града са избити, а великият патриарх св. Евтимий е осъден на смърт - Бог свидетелства за Себе Си чрез чудо. Ръката на палача се вцепенява, защото не може да бъде посечена вярата, въплътена в лицето на българския първосветител. Народът е жив, защото благодатта е жива. И благословията, която той оставя на изпращащия го в изгнание народ - „На Светата Троица ви оставям, и сега, и навеки!" - се превръща в духовен завет, преминаващ през векове и сърца.

Тази благословия укрепява мъчениците, пази рода и вярата, води ръката на свети Паисий Хилендарски, тупти в сърцето на йеродякон Игнатий - Васил Левски, прегръща невинно закланите деца, жени и старци в Батак, Перущица и навсякъде по българската земя. Същата тази благодат е и край Кишинев на 24 април 1877 година, когато прозвучава манифестът за обявяване на Освободителната война. Тя крепи стъпките на воините на Скобелев и Гурко, на Столетов и Радецки, на Тотлебен и Калитин. Тя е в Свищов и Стара Загора, в Плевен и на Шипка, и в малкото Сан Стефано. Тя е и днес тук - в молитвата и благодарността ни към Всемогъщия Бог, Който ни удостои с дара на свободата.

Поклон пред светлата памет на нашите родни бащи и майки, братя и сестри, опълченци и мирни жители, загинали мъченически, за да бъдем ние днес! Поклон пред хилядите руски воини, които братски дойдоха да освободят изстрадалата ни родина и с живота си засвидетелстваха силата на православната любов! Поклон пред всички, които проляха кръвта си и положиха костите си пред олтара на Отечеството.

Слава и благодарение да въздадем на Бога за Неговия благ промисъл, Който не остави народа ни в тъмнината на робството и съхрани България! Нека скъпата ни Родина пребъде през вековете в правда, вяра и благочестие. Амин!

Слово, произнесено на 03.03.26 г. в на връх Св. Никола (Шипка).

+ Старозагорский Киприан

 Уважаеми градоначалник на община Казанлък, уважаеми г-н председател на общинския съвет Казанлък, обични в Господа братя и сестри, гости на това свято място за всички нас,

Благодарственият молебен, който днес със страх Божий и духовно умиление възнесохме, е жив израз на осъзнатата и благоговейна признателност на нашите сърца към Всеподателя Бога - Източника на всяко благо и Дарителя на живота. Той е молитвен отклик на Неговата неизречима милост да ни удостои с този свят и паметен ден, роден 148 години, ден благословен и неизличимо вписан в историческата и духовната памет на православния ни народ.

Тази благодарност днес се изповядва с особена сила именно тук - в сърцето на храм-паметника „Рождество Христово", Шипченската света обител - място осветено от кръвта на мъченици и от сълзите на молитва. Това е сърце, събудено от подвига на хиляди руски воини и български опълченци, което и до днес тупти като явен и непреходен знак за силата на братската любов, засвидетелствана чрез саможертва.

Пътищата на Руско-турската освободителна война са белязани от безброй лични Голготи - извървени с търпение, вяра и достойнство. По тях мъжете на подвига понесоха върху плещите си кръста на страданието, за да въздигнат свободата на нашия народ - народ многострадален, но неоставен от Божия промисъл. В тяхното доброволно умиране за другия се откри тайната на възкресението на България.

Храмът „Рождество Христово" - Шипченският манастир - е памет и дух. Памет за величавото мъченичество на нашите православни деди и майки, пренесли в сърцата си вярата през вековете на робство; и дух - защото пази спомена за себеотрицанието на обикновените руски воини и български опълченци, влезли съзнателно в това мъченичество.

Нека не забравяме, че светинята, която днес ни приютява под своя благодатен покров, носи жива душа - душа, изтъкана от благодарност и молитвена памет. В нейната костница за вечни времена почиват честните кости на многобройни руски и български воини, положили живота си за свободата на Отечеството ни. Върху мраморните плочи са изписани имената на онези, които останаха завинаги в лоното на българската земя. В тези свещени надписи се открива тиха духовна пъртина, достъпна единствено за сърца, изпълнени с признателност. По нея се възвисява погледът на душата към надземната перспектива на вечността, където благодарността се превръща в молитва.

В светлината на днешния празник е редно отново и отново да размислим за делото на нашите деди и предци - извършено не с шум и показност, а с жертвена тишина, с вяра в Божията помощ, със смирение и жива надежда. Това са добродетели, израсли от дълбините на християнската нравственост. Неслучайно граф Николай Игнатиев, запитан защо България трябва да бъде освободена, отговаря: „Защото сме длъжни да върнем дълга към родината на Кирил и Методий." Думи, които като изповед разкриват онова, което е горяло в сърцата на руските воини, сражавали се за свободата на Майка България. Вечна и благодарна памет за тяхното себеотрицание.

Днес с благоговейна признателност си спомняме и всички, които с труд и вдъхновение участваха в изграждането на този свят храм-паметник - начело с благочестивата Олга Скобелева, дала начало на това свято дело. Поклон и пред строителите, зографите, художниците и майсторите, принесли таланта си в служение на благолепието Божие. С благодарност споменаваме и духовниците и църковните служители, които дори в години на духовна пустиня съхраниха тази света обител, за да пребъде тя и днес. Благодарим и на всички съвременни спомоществователи и християни, които със своята жертвеност изграждат днешния ѝ духовен облик.

И тъй, нека този ден бъде светъл и благословен! Да ни дарува Господ мъдрост, трезва и жива памет за онези, които отстояваха вечните нравствени ценности, и вяра нелицемерна, с която да градим духовно идващите дни. Нему да бъде слава, чест и поклонение во веки веков. Амин. МАЙКА БЪЛГАРИЯ ДА ПРЕБЪДВА С БОЖИЯТА БЛАГОДАТ! 

Слово, произнесено на 03 март 2026 г. в храм-паметника „Рождество Христово"