Тагарев обясни може ли България да стане косвена мишена на Иран и с каква ПВО разполагаме
Секция: Коментари
05 Март 2026 08:54
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Тагарев обясни може ли България да стане косвена мишена на Иран и с каква ПВО разполагаме

/КРОСС/ Бившият министър на отбраната Тодор Тагарев и капитан I ранг Васил Данов, член на УС на Атлантическия съвет на България, коментираха в ефира на NOVA „Здравей, България" рисковете за страната ни на фона на ескалацията в Близкия изток и възможните последици за сигурността.

И двамата гости се обединиха около тезата, че към момента няма непосредствена военна заплаха за България, но страната трябва да поддържа висока степен на готовност, координация в рамките на НАТО и активна работа по енергийната и вътрешната сигурност.

Повод за разговора стана случаят с прехваната балистична ракета над Турция. Тагарев подчерта, че Иран разполага с ракетен арсенал с достатъчен обсег, който теоретично може да достигне и територията на България.

Има такъв риск, заяви той, но уточни, че за точни разчети са необходими данни, които не са публични.

Според него конкретният случай с ракетата към Турция вероятно е бил резултат от технически отказ или неизправност. Според мен тази ракета или е с отказ, или въобще целта й не е била Турция, защото няма логика, каза Тагарев.

И двамата гости обясниха, че България е част от интегрираната система за противоракетна отбрана на НАТО. Кап. Васил Данов подчерта, че системата работи автоматично и се управлява координирано: „Целият щит на НАТО се командва от един център и системите се припокриват".

Той посочи, че в България има два основни ПВО дивизиона, а в региона функционира и базата в Девеселу - Румъния, оборудвана със системата Aegis Ashore: Тя е най-голямата база в нашия район - с американски системи за противовъздушна и противоракетна отбрана.

Тагарев допълни, че освен сухопътните системи, съюзническо военно присъствие в региона допълва защитата. Нашите съюзници вече изпратиха кораби в източната част на Средиземноморието, които също имат системи за ПВО и ПРО, каза той.

Тагарев направи критична оценка на техническото състояние на българската противовъздушна система: Доста са остарели нашите противовъздушни системи. Най-новата С-300 е доставена през 1989 година. Самолетите МиГ-29 са още по-стари.

Той призна, че способностите за противоракетна отбрана на тези системи са силно ограничени. В същото време Данов подчерта, че защитата от НАТО и американското присъствие компенсират тези дефицити: Пазейки техните самолети, пазят и нас.

Въпросът за риска от атаки срещу цели на наша територия - например заради израелски граждани или чужди военни съоръжения - също беше обсъден.

Тагарев обясни, че потенциалните цели на Иран са предимно военни обекти, центрове за командване и контрол и дипломатически представителства. „Тези други възможни цели теоретично не можем да ги изключим на 100%, но към този момент са толкова малко вероятни, че няма място за притеснение", подчерта той.

Дискусията засегна и темата за разполагането на американска авиация на българска територия. Данов уточни, че става дума за предварително разрешение: „То не е дадено вчера. Предвижда се тези самолети, с обслужващия състав, да бъдат разположени от 17 февруари до края на май".

Той допълни, че това е старо решение, а не ново извънредно разрешение.

Тагарев изрази притеснение за прозрачността: Според закона министърът трябва незабавно да информира Народното събрание и президента. А ние едва вчера научаваме подробности.

Данов допълни, че част от детайлите вероятно не могат да бъдат публични, но подчерта: Обясненията за учение звучат неубедително - трябва да са по-ясни, за да няма спекулации.

В разговора бе засегната и темата за възможно европейско участие в ядрения чадър на Франция.

Тагарев обясни, че Франция е една от четирите държави със стратегическа ядрена триада - заедно със САЩ, Русия и Китай. Това е хипотеза, която отива далеч във времето. Ако Европа загуби американския ядрен чадър, тогава ще се дискутира по-сериозно въпросът, каза той.