Конфликтът в Близкия изток и възможните сценарии
Секция: Анализи
06 Март 2026 11:32
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Конфликтът в Близкия изток и възможните сценарии

/КРОСС/ Ходът на действията в Иран, регионалните аспекти и глобалните последици от тях коментираме с международния анализатор Мартин Табаков. Защо режимът не пада след толкова силни удари, а се втвърдява и капсулира?

Този извод е на базата на няколко критерия. Ако видим кои са хората, които замениха елиминираните вече такива в най-високия ешелон на иранския елит, ще забележим, че това са едни хардлайнери, които в известен смисъл са много по-консервативни от хората, които бяха преди тях, каза той в студиото на БНТ "Денят започва".

И обясни, че има предвид както новото ръководство на ислямската традиционна гвардия сама по себе си и нейните отделения, така и широкото лансиране на сина на аятолаха като евентуален следващ аятолах.

Това са хора, които са с изключително хардлайнерски позиции и когато говорим конкретно за сина на аятолаха, той е известен за това, че неговите религиозни акредитации не са толкова значителни, но това, което го прави значим, освен очевидно родословието, е, че той е много близък с "Паздаран" - ислямската традиционна гвардия.

Според Табаков, това е аргумент в посока на предположението, че от известно време в самата държава тече един тих преврат - преврат на "пагона" срещу "тюрбана". Военните, в лицето на идеологизираната полиция и армия - ислямската революционна гвардия, завземат все повече власт от тази, която иначе стои в ръцете на аятоласите. И това не е никак оптимистичен извод, защото това означава една все по-милитаризирана и закостеняла в някакъв смисъл държава.

Друг аргумент за наличието на втвърдяване на ситуацията в Иран е това, което се случва с местната пропаганда и се излъчва от иранската телевизия.

Там публичната среда изключително много се монополизира и хомогенизира около мотива за войната и не се говори за компромис. Това може би е нормално, когато една държава води война, да го има този ефект. Но от друга страна забелязвам, че всякакви хора, които традиционно там се идентифицират като по-умерени или дори реформатори, не присъстват в медийното пространство, а ако присъстват, присъстват обезателно в отрицателен аспект, т.е. биват критикувани като хора, които са продавали лъжи на иранския народ, че е възможно да се разбереш с врага, разбирайте Израел и САЩ.