/КРОСС/ Не можем да сме убедени, че реалната цел на нападението над Иран е да се смени режимът там. А в една война са важни реалните цели.

Това заяви пред БНР арабистът и ислямовед проф. Симеон Евстатиев, доктор по история, професор по история на арабския свят и исляма в катедра "Арабистика и семитология" в Софийския университет "Св. Климент Охридски", с което започна анализа си за стабилността на теократичния режим в Техеран, риска от гражданска война и етнически разпад на Ислямската република:

"Колкото и този режим да е отслабен и омаломощен от 12-дневната война през юни 2025 г., той е много по-сложен. Иран не е Венецуела, не е Либия. И не можем да очакваме, че режимът в Техеран ще бъде лесно отстранен. Второто е какво би последвало, ако бъде отстранен, ако приемем, че изобщо е възможно - хаосът, който би настъпил, може би ще бъде много по-страшен за региона и света, отколкото самия този режим, в някакъв модус на комуникация с неговите съседи и със световните сили".

По думите на проф. Евстатиев Близкият изток се състоят от два типа сили - едните искат да поддържат статуквото, които искат да има ред и стабилност, за да се развива икономиката, а другите са ревизионистки и те могат да бъдат олицетворени от Израел и Иран, колкото и те да са различни помежду си:

"Всяка от двете (Израел и Иран) иска по радикално различен начин да преобразува Близкия изток по свой модел, така че да бъде регионалният хегемон. И тъй като Иран винаги застрашава Израел със своите проксита около Израел, а от друга страна - мощта и идеологията, която разпространява Иран и по света... и третото - интелектуалци, които подкрепят Иран, защото за тях той е жертва на агресия. Това е една много широкоспектърна идеология, Иран упражнява и твърда, но и много мека сила като регионален играч. От своя страна - Израел - там дясното крило иска да превърне Израел в регионалната сила, която да измести Иран. И между тези две ревизионистки сили може да настъпи опустошителен конфликт не само за региона, но и за света".   

В последните години страните от региона - Саудитска Арабия, ОАЕ и Катар - подобриха отношенията си с Иран, защото знаят, че тя е силна държава, подчерта той.

"От хаоса, който всява, Иран иска да повиши регионалната си роля като хегемон. Израел иска същото, но няма тази стратегическа дълбочина - той има демография 10 пъти по-малка от тази на Иран, 9 млн. население - срещу 92 млн., има малка територия - срещу огромната територия на Иран. Държавите от Залива инвестират стотици милиарди в икономиката на САЩ, за да получат военна закрила. ... Сега има разочарование доколко те могат да разчитат на САЩ", обясни професорът по история на арабския свят.

Според него САЩ са поели огромен риск с неочаквания момент, в който се осъществи това иначе очаквано нападение на Иран:

"Извършиха нападение в момент, в който имаше преговори в Женева. Това води до репутационни щети за Вашингтон, че е хвърлял прах в очите на иранското ръководство, да го заблуди, за да може Иран да бъде нападнат, което е проблематично изобщо за ролята на дипломацията при решаването на конфликти".

Преплитането на трите фактора - геополитически, религиозен и икономически - трябва да бъде основата на начина, по който разбираме конфликта, уточни още проф. Евстатиев.