/КРОСС/ Ежедневието ни е фундаментално свързано с природата и нейното разнообразие от видове - тя не просто ни заобикаля, а поддържа живота и здравето ни. Над 75% от питейната ни вода идва от горски и планински екосистеми. Над 63% от лекарствата ни са свързани с продукти от природата. Около 50% от въздуха, който дишаме, идва от морските растения и организми. Но от 1973 г. човечеството живее „на кредит". Всяка година използваме толкова природни ресурси, все едно разполагаме с резервна втора планета, но не правим нужното за тяхното възстановяване. Затова с кампания по повод своя 20-и юбилей, през 2026 г. WWF България отправя послание към всички - природата има нужда от нас и нашата грижа - за да защитим горите, водите и дивите животни, от които зависим.

 „Често мислим за природата като за нещо извън нас. Наричаме я „околна среда", но тази фраза подвежда. Няма живот „извън" или „около" природата. Над 60% от тялото ни е вода. Въздухът в дробовете ни, кафето ни, каучукът в гумите на автомобилите ни - всичко идва от природата. Науката отдавна е доказала, че хората споделят гени с всички живи организми и че дори в тялото ни има повече микроорганизми от човешки клетки. Ние сме природа и грижата за нея не е нещо различно от грижа за нас самите. Но природата не може да промени нашата нагласа да живеем „на кредит" - само ние можем да го направим. Затова призоваваме хората да осъзнаят, че природата има нужда от нас - да разберем, че трябва да я съхраняваме - заради нея и заради нас самите." Това каза Латинка Дучева, директор „Маркетинг и ангажираност" във WWF България.  

Защо българската природа има нужда от нас сега? 

През последните 15 години пожари са обхванали горски територии с размер над два пъти територията на София (110 000 хектара) и човешкият фактор в тази статистика е отчетлив - 96% от пожарите у нас са резултат от човешка намеса. Towa e част от дългогодишна тенденция - по данни на Изпълнителната агенция по горите през последните 30 години у нас има рязко увеличение на броя на горските пожари и размера на опожарените горски площи. И те стават все по-опустошителни и трудни за овладяване заради по-високите средни температури и засушаването, свързани с изменението на климата - отново предизвикано от изгарянето на изкопаеми горива от човека.

През следващите десетилетия се очаква изменението на климата в България да доведе до отчетливо нарастване на опасните метеорологични явления, като горещи вълни, екстремни валежи, засушавания. Това сочи доклад на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) от 2023 г., който също подчертава негативното въздействие на човека върху климата.   
 
Продължава и натискът от човешка дейност върху биоразнообразието под формата на замърсяване, фрагментиране на природни местообитания с инфраструктурни проекти и престъпления срещу дивите животни. Пример за последното е незаконното поставяне на отровни примамки - най-честата причина за смъртта на над 100 екземпляра защитени грабливи птици през последното десетилетие, някои от които световно застрашени, като египетския лешояд. Бракониерството на есетри - най-застрашената група видове в света - също продължава в р. Дунав, въпреки въведените перманентни забрани за улов във всички дунавски и черноморски държави. Това нанася постоянни щети на вида, сочи последният доклад на WWF по темата. По последни данни на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) у нас намаляват и популациите на кафява мечка, речна видра, европейски лалугер и други застрашени видове.  

Промяната започва от нас 

Ежедневните ни навици стават все по-важни за качеството на околната среда и статистиката го показва ясно. Например по данни на ИАОС през последните 20 години ставаме все по-зависими от своите автомобили, което влошава качеството на въздуха. И макар че енергетиката продължава да бъде основният източник на парникови газове у нас, нейният дял в общото количество емисии намалява, докато делът на автомобилите расте. Явна от данните на ИАОС е и тенденцията за ръст на консуматорството - количеството битови отпадъци на глава от населението е с около 21% повече през 2023 г. спрямо 2019 г. И ако изберем нито да ги намалим, нито да компостираме, нито да рециклираме, те също се превръщат в риск за нас и природата. 

Станете част от следващите 20 години природозащита   

Вече две десетилетия WWF България работи за опазването и възстановяването на българската природа - на терен, в съдебните зали и заедно с местните общности. Помогнахме да бъдат защитени над 100 000 ха гори във фаза на старост (територия с размера на 2 български столици) и засадихме 4 млн. дръвчета. Помогнахме и за възстановяването на влажни зони по Дунав, както и за защитата на есетрите, като пуснахме близо 100 000 есетрови риби в Дунав. Създадохме спасителен екип за мечки и допринесохме за намаляването на конфликта им с хората. Паралелно с това продължаваме да подкрепяме справедливия енергиен преход и да ангажираме хиляди млади хора в образователни инициативи. 

Станете част от следващите 20 години природозащита, като подкрепите WWF с дарение на https://dari.wwf.bg/priroda  

Кампанията „Природата има нужда от нас" се изпълнява с медийната подкрепа на Нова телевизия, Нетинфо, OFFNews, Клуб „Z", Dir.bg, „Под тепето" и Gustomediа. 

Допълнителна информация:

Основана през 1961 г., международната природозащитна организация WWF [Ве-Ве-Еф] развива дейности в над 100 държави с помощта на 7000 служители и над 5 милиона доброволци. WWF работи за подобряване на състоянието на околната среда и за изграждането на свят, в който хората живеят в хармония с природата. Българският офис на WWF е създаден през 2006 г. Местният екип опазва защитените територии и местообитанията от европейско значение в мрежата Натура 2000, горите и сладководните екосистеми и работи за ограничаването на изменението на климата и ангажирането на младите хора с опазването на природата.