/КРОСС/ Стабилизирането на цените на петрола след първоначалния скок заради конфликта в Близкия изток не означава, че рискът за икономиките е отминал. Темата за възможните мерки за ограничаване на цените на горивата беше коментирана от енергийния експерт д-р Иван Хиновски от Българския енергиен и минен форум и от бившият заместник-министър на енергетиката Явор Куюмджиев в предаването „Твоят ден". 

Д-р Хиновски каза, че конфликтите в Близкия изток не влияят пряко върху доставките на петрол за България, но могат да окажат косвен ефект чрез цените на газа и електроенергията.

Според него евентуално поскъпване на втечнения природен газ би се отразило на енергийните борси в региона и може да доведе до по-високи разходи за бизнеса.

Според Явор Куюмджиев въвеждането на таван на цените на горивата, какъвто се обсъжда в Гърция, е икономически трудно изпълнимо решение. Той обясни, че цената на горивата зависи от международните котировки на петрола и от производствените разходи. Ако държавата фиксира по-ниска цена от реалната, разликата трябва да бъде покрита от бюджета.

По думите му подобна политика означава сериозни държавни субсидии, които могат да натоварят публичните финанси. Куюмджиев припомни, че подобни мерки вече са прилагани в други страни, например в Унгария, където субсидирането на горивата струва значителни средства на бюджета. Според него подобни решения често са свързани с политически мотиви и предстоящи избори.

Д-р Иван Хиновски също е скептичен към административното ограничаване на цените. Според него подобна мярка е признак за липса на ефективни инструменти за контрол върху пазара.

Енергийният експерт подчерта, че един от основните проблеми е липсата на прозрачност относно производствената цена на горивата. Той смята, че ако държавата разполага с ясна информация за базовата цена на производството, ще може по-лесно да проследява къде по веригата се появяват необосновани надценки и спекулативни практики.

По думите му подобен подход би позволил по-добър контрол върху пазара, вместо да се въвеждат крайни мерки като административно фиксиране на цените.

Куюмджиев обърна внимание и на друг структурен проблем - ограничената конкуренция на пазара на едро. Според него правилата за регистрация на данъчни складове, въведени преди години, са довели до значително намаляване на броя на компаниите, които могат да търгуват с горива на едро.

По негови думи преди въвеждането на тези изисквания на пазара са действали десетки търговци, докато днес основната част от търговията се контролира от много по-малко компании. Това, според него, създава условия за квази монопол и ограничава реалната конкуренция, която би могла естествено да намали цените.

И двамата експерти изразиха резерви и към идеята за намаляване на ДДС върху горивата. Според д-р Хиновски подобна мярка би намалила приходите в бюджета и може да се отрази на финансирането на ключови обществени системи като образование и здравеопазване.

По думите му подобни действия често са временно решение, което не решава структурните проблеми на пазара.

Според експертите, ако държавата реши да подпомага потребителите, това трябва да става целево - само за хората, които реално не могат да си позволят енергия и транспорт.

Хиновски отбеляза, че понятието „енергийна бедност" съществува в нормативната рамка, но на практика механизмите за определяне на тези домакинства не се прилагат ефективно. Това води до ситуации, в които компенсации се предоставят на всички, независимо дали имат нужда от тях.

От гледна точка на доставките, Явор Куюмджиев смята, че към момента риск от недостиг на горива в България няма. По-голямата част от петрола, използван у нас, идва от Казахстан през Черно море.

Той обаче предупреди за потенциален риск, ако бъде атакувана инфраструктурата по маршрута на казахстанския петролопровод, който завършва на терминал в Новоросийск. При подобен сценарий доставките за региона могат да бъдат сериозно затруднени.