/КРОСС/ Проблемът с безстопанствените селскостопански животни в област Кюстендил се задълбочава, продължава да създава сериозни рискове за безопасността на движението, а имаше и трагични смъртни случаи не много отдавна.

Институциите обсъждат мерки за засилване на контрола и по-голяма отговорност от страна на собствениците. Сред предложенията е ограничаване на субсидиите при установени нарушения и оставени без надзор животни.

В сряда беше организирана среща с Агенцията безопасност на храните, Държавен фонд земеделие, кметове от област Кюстендил и областният управител. Сред исканията е връщане на текст от Закона за ветеринарно-медицинската дейност, отпаднал през 2018 година, според който за регистрацията на животновъдно стопанство, животновъден обект, да се изиска задължително становище на общинска администрация.

Огнян Атанасов, кмет на Община Кюстендил: Защото се получава така, че много обекти се регистрират, без да се питат общините, регистрират се в устройствените зони, които са жилищни, а не такива предназначени за стопански дейности и започват да стават проблемите. Те са обикновено и незаконни обекти по ЗУТ, но пък имат регистрация в Агенцията по храните, която на общините връзва ръцете. Затова искаме този текст да се върне, защото по този начин изобщо ще се спре създаването на такива животновъдни обекти в устройствените зони, които не са предназначени за тази дейност, т.е. не са стопански дворове.

Сред другите искания са ограничаване на субсидиите при установени нарушения и оставени без надзор от стопаните си животни, подобно на санкциите за палене на стърнища. Настоява се и да се направят единни регионални центрове, които да участват в залавянето и установяването на тези животни, а пък да ползват общинските обекти, които са регистрирани за настаняване на тези животни, допълни кметът на Кюстендил. Предложенията са подадени и писмено към Българска агенция за безопасност на храните и областния управител.