/КРОСС/ Компаниите вече ще могат допълнително да признават 25% от разходите си за научноизследователска и развойна дейност (R&D) за данъчни цели, при ясни и предвидими правила, в съответствие с добрите европейски практики. Това става възможно, след като Народното събрание прие на второ четене изменения в Закона за корпоративното подоходно облагане, с които се въвеждат данъчни стимули за инвестиции в R&D.

Законодателната промяна е резултат от дългогодишните усилия на AIBEST за създаване на предвидима и конкурентна среда за иновации и поставя България в по-добра позиция спрямо останалите европейски икономики. Мярката обхваща както текущи разходи за развойна дейност, така и случаите, в които в резултат на R&D се формират дълготрайни нематериални активи.

Дългосрочна експертна работа и активен диалог с институциите

Въвеждането на новия режим е резултат от дългосрочна експертна работа и активен диалог с институциите, водени от AIBEST в партньорство с бизнеса и с подкрепата на Българската работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ). В рамките на този процес бяха анализирани добрите европейски и международни практики, както и конкретните нужди на българската икономика.

„Този закон създава условия R&D да се развива като устойчив структурен елемент на икономиката, а не като изолирана практика. Предвидимостта и ясните правила са ключови, за да могат компаниите да планират дългосрочно и да разширяват дейности с висока добавена стойност в България", коментира Йордан Гинев, председател на AIBEST.

„Промяната е изключително важен момент за българската икономика. В продължение на години AIBEST настояваше, че без реални икономически инструменти за насърчаване на R&D България изостава в конкуренцията за инвестиции, технологии и таланти. Днес вече имаме работеща рамка, която дава предвидимост на бизнеса и изпраща ясен сигнал, че страната ни подкрепя иновациите по европейски стандарт", заяви Наталия Георгиева, изпълнителен директор на AIBEST.

Ролята на експертизата и международния опит

Ключова роля в изготвянето на предложенията изигра и EY Bulgaria, които предоставиха задълбочен сравнителен анализ на данъчните режими за R&D в ЕС и ОИСР и подкрепиха процеса с експертни препоръки, адаптирани към българския контекст.

„Данъчните стимули за R&D са един от най-ефективните инструменти за насърчаване на иновациите, когато са добре структурирани и ясно дефинирани. Приетият модел е в синхрон с европейските практики и създава реални предпоставки компаниите да планират дългосрочно своите инвестиции в развойна дейност", коментира Виктор Митев от EY Bulgaria.

Стратегическа основа за бъдещ растеж

Целта на приетите промени е да ускорят внедряването на нови технологии и продукти, да подпомогнат създаването на висококвалифицирани работни места и да повишат конкурентоспособността на българската икономика. По данни от Годишния доклад на AIBEST секторът на дигиталните и бизнес услугите вече демонстрира устойчивост и зрялост, а растящият дял на R&D дейностите открива възможност за преминаване към още по-висока добавена стойност.

В този контекст въвеждането на данъчни стимули за R&D създава стабилна основа за дългосрочни инвестиции, по-силна иновационна екосистема и по-добра позиция на България във веригите с висока добавена стойност в Европейския съюз.