/КРОСС/ Планът "Произведено в Европа" отново закъса. Накратко, през него Европейската комисия  предвижда предимство за европейските компании пред чуждестранните в публичните търгове и държавните помощи. Предложените правила обхващат ключовите стратегически сектори,  включително батерии, слънчева и вятърна енергия, производство на водород и атомни електроцентрали. И именно тук е големият разнобой. Само държави членки ли могат да се възползват от това  или всички европейски страни? В края на януари България получи 4,5 милиона евро за изграждането на водородна инфраструктура съвместно с Гърция. Проектите включват изграждането на преносни мрежи и адаптиране на интерконектора на IGB за смесване на водород с природен газ.  

„Това не е чисто инвестиционен проект, в който ще инвестираме едни пари и ще си ги върнем след 10-15 години. Тук идеята е съвсем друга и е част от голямата паневропейска мрежа, която ще бъде изграждана - идеята е, че ние ще го построим и клиентите ще дойдат. Това са малко или повече частни инвестиции", обясни енергийния експерт Симеон Белорешки.

Водородът се използва основно при производството на торове и при преработката на нефт. „80% от цялата консумация на водород в България, който се произвежда от природен газ, е в „Лукойл Нефтохим Бургас", а останалите са в „Неохим". Има малки консумации и в стъкларските заводи, където е необходима висока температура", обясни Белорешки.

Съществуват няколко концепции за използване на водорода. „Водородът, който се използва в момента, не се изгаря, за да се отделя топлина или да се произвежда ток, а като компонент, суровина да се произвежда тор, а в „Нефтохим" - в процесите за очистване на нефт", поясни експертът.

В момента водородът се генерира там, където се консумира.