/КРОСС/ Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата" е изплатила над 5,4 млн. лева на външни фирми от създаването си през 2019 г. досега, показва разследване на Института за пътна безопасност, който се позовава на данни, изискани по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Почти половината от сумата - 2,6 млн. лева, е отишла само към една-единствена компания - ССАРМ ЕООД, показват данните.

Останалите средства са разпределени между медийни групи, социологически агенции, IT фирми и рекламни студиа, което поставя под въпрос реалния експертен принос на агенцията към пътната безопасност.

Паралелно с това ключови ръководни позиции се заемат от кадри, дошли от Министерството на околната среда, без опит в транспорта и безопасността на движението, коментират от Института за пътна безопасност.

"Последният пример е назначението на Марта Петрова за председател на агенцията без конкурс и без специализирана експертиза. Въпреки милионите, вложени в кампании и външни услуги, България остава сред държавите с най-висока смъртност по пътищата в ЕС. Анализът поставя въпроса дали агенцията изпълнява мисията си или се е превърнала в структура за разпределяне на обществени поръчки", коментират от организацията.

ИПБ пита: Агенция за пътна безопасност или агенция за обществени поръчки?

"Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата" (ДАБДП) беше създадена през 2019 г. с амбицията да бъде експертният център, който да координира националната политика за намаляване на жертвите по пътищата. Пет години по-късно обаче анализът на дейността, кадровия състав и разходването на публични средства поставя сериозен въпрос: дали агенцията реално работи за пътната безопасност или се е превърнала в структура за възлагане на обществени поръчки.

Над 5,4 милиона лева към външни изпълнители

По данни, предоставени по Закона за достъп до обществена информация, в периода 2019-2025 г. ДАБДП е изплатила над 5,4 млн. лева на 20 външни контрагенти.

Най-големият получател е фирма ССАРМ ЕООД, която е получила 2,6 млн. лева - почти половината от всички средства. Останалите средства са разпределени между медийни групи, социологически агенции, IT компании, рекламни студиа и консултанти.

Тази структура на разходите показва, че значителна част от дейността на агенцията е концентрирана върху възлагане на външни услуги - от софтуер и анализи до медийни кампании. На практика институцията функционира все повече като административен посредник за разпределение на публични средства, вместо като експертен център за управление на пътната безопасност.

Кадри от екоминистерството управляват пътната безопасност

Още по-притеснителен е кадровият модел, по който се управлява институцията. Значителна част от служителите и ръководните кадри на агенцията идват от Министерството на околната среда и водите - институция, която няма пряка връзка с проблемите на транспорта и пътната безопасност.

Последното назначение само затвърждава тази практика. Преди броени седмици премиерът Андрей Гюров назначи за председател на ДАБДП Марта Петрова, без да бъде проведен конкурс за длъжността. Новият председател няма образование или практически опит в областта на безопасността на движението по пътищата.

Любопитен факт е, че нейният професионален път - както и този на предишния председател на агенцията - преминава именно през Министерството на околната среда и водите. Така институцията, която трябва да бъде водещият експертен орган по пътна безопасност в държавата, се ръководи от кадри без специфична експертиза в тази сфера.

От обществени поръчки към спорта

Показателен за този управленски модел е и случаят с бившия главен секретар на агенцията - дългогодишен служител на Агенцията по обществени поръчки. Впоследствие той беше назначен за заместник-министър на младежта и спорта. След като администрацията „оправи" пътната безопасност чрез обществени поръчки, същите кадри вече са натоварени да „оправят" и българския спорт.

Милиони за кампании, но без резултат

Значителна част от средствата на агенцията се насочват към медийни кампании, комуникационни услуги и външни консултанти. Създава се усещането, че чрез тези разходи институцията се опитва да купува индулгенция за липсата на реални резултати. В същото време България продължава да бъде сред държавите с най-висока смъртност по пътищата в Европейския съюз.

Изводът

Докато "кабинета Гюров" продължава този модел на управление, не може да се очаква реален пробив в намаляването на жертвите по българските пътища.

Приложение: Основни контрагенти на ДАБДП (2019-2025 г.)