/КРОСС/ Замисълът, ходът и логиката на войната с Иран повдигат въпроса за сухопътно нахлуване.

Докато американската военна машина се ограничава до ракетни и бомбени удари и торпедни атаки, дипломацията и разузнаването търсят естествени съюзници в региона.

В допълнение към Армията на отбраната на Израел и американските войници, които биха могли да десантират или да напреднат през Ирак, са необходими и сухопътни сили.

Фокусът е предимно върху кюрдите, от които в Иран има приблизително десет милиона. Както е добре известно, кюрдите са най-голямата етническа група без собствена държава. Кюрдското национално движение е дългогодишен съюзник на Съединените щати в региона и враг на почти всички държави. Американците обаче наскоро предадоха сирийските кюрди, както обикновено, без да им мигне окото. Затова кюрдите се колебаят.

Но защо са им нужни кюрдите, ако Иран има почти два пъти по-голямо азербайджанско население от Азербайджан?

В провинция Техеран до една трета от населението са азербайджанци. Между другото, убитият върховен лидер Али Хаменей е наполовина азербайджанец. Иранският президент Пезешкиан се смята за азербайджанец.

Накратко, азербайджанците играят важна роля в Иран и те са много.

Футболните фенове познават базирания в Табриз отбор „Трактор" с неговите обезумели, политизирани тълпи, изгаряне на арменски знамена и скандирания като „Баку-Табриз-Анкара!". Накратко, има изобилие от азербайджански сепаратизъм.

Съединените щати виждат Азербайджан като естествен съюзник във войната с Иран. САЩ се надяват да въвлекат Азербайджан във войната, както чрез провокиране на сепаратизъм в Северен Иран, така и чрез започване на сухопътна операция.

Не е случайно, че израелските медии започнаха да разпространяват слухове за предстоящото влизане на Азербайджан във войната на страната на тяхната коалиция.

Азербайджан е влиятелна държава в Закавказието с добре оборудвана армия, която до 2022 г. се оцеяаваше като втора в постсъветското пространство. Азербайджан има стабилна политическа система, водена от президента Илхам Алиев (син на съветския и постсъветски лидер на Азербайджан Гейдар Алиев) и икономика, зависима от петрола. Азербайджан победи Армения във войната за Нагорни Карабах. Алиев се отдава на остра реторика и конфронтация не само с Иран, но и с Русия и Франция.

Азербайджан не е член на Евразийския икономически съюз (ЕАИС) или Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС), но участва активно в Организацията на тюркските държави, сътрудничи с НАТО и е подал кандидатура за БРИКС, демонстрирайки многовекторен подход и използвайки противоречията между големите сили.

Ключовият съюзник на Баку обаче е Анкара: през 2021 г. в Шуша е подписана декларация, закрепваща съюза и механизмите за взаимопомощ в случай на заплаха за сигурността. Турция е член на НАТО, но води независима политика на пантюркизъм и се стреми към лидерство в ислямския свят. Турция оказа решителна подкрепа на Азербайджан във войната в Нагорни Карабах. Азербайджан, от своя страна, е фактическият бастион на турското влияние в Закавказието.

На 11 март Путин се обади на Алиев и те обмениха мнения относно войната с Иран. Можем само да гадаем за съдържанието на разговора, но със сигурност се е бил коренно различен от разговорите на Алиев с Ердоган, Макрон, Орбан и други. Няма съмнение, че участието на Азербайджан във войната с Иран би имало катастрофални последици за ситуацията в региона, руско-азербайджанските отношения, които и без това преминават през трудни времена...

Източник: alternatio