Ива Петрова: Оперативните правила, които ще очертаят инвестиционната стратегия на фонда за декарбонизация са критичен етап за сградното обновяване
Секция: ИКОНОМИКА
17 Март 2026 22:09
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Ива Петрова: Оперативните правила, които ще очертаят инвестиционната стратегия на фонда за декарбонизация са критичен етап за сградното обновяване

/КРОСС/ Заместник-министърът на енергетиката и експерти от Министерството на енергетиката участваха в дискусиите в рамките на семинара „Финансиране за енергийна ефективност: Национален план за сградно обновяване и ролята на местните власти"

„Работим ангажирано за финализиране на подготовката и стартиране на процедурата за избор на първи управител на Националния фонд за декарбонизация, паралелно с финализиране на оперативните правила, които следва да очертаят инвестиционната стратегия на фонда." Това послание подчерта заместник-министърът на енергетиката Ива Петрова във връзка със дискусиите по време на семинара „Финансиране за енергийна ефективност: Националният план за сградно обновяване и ролята на местните власти".

Според Ива Петрова структурирането на Фонда е не само ключова реформа по Националния план за възстановяване и устойчивост, но и критичен етап за създаването на стратегически инструмент, който да подкрепи широкомащабната трансформация на сградния фонд в страната.

По време на форума експерти от Министерството на енергетиката участваха активно в дискусиите относно практическите аспекти на декарбонизацията. Участниците се обединиха около становището, че енергийната ефективност днес е много повече от секторна политика - тя е стратегически инструмент за икономическа стабилност, социална устойчивост и енергийна сигурност. 

По време на събитието експерти от ведомството представиха анализи, според които сградният сектор е в центъра на декарбонизацията, формирайки над 40% от енергийното потребление в ЕС. В България ситуацията е идентична - над 90% от необновените жилищни сгради са с ниски енергийни характеристики. Предвид огромните инвестиционни потребности - приблизително 22 млрд. евро в жилищния сектор до 2035 г. и 48 млрд. евро за нежилищните сгради до 2050 г. - бе акцентирано върху необходимостта от нов финансов модел. Този сериозен ресурс може да бъде осигурен чрез подходящо съчетаване на богата палитра от инструменти - грантове, заеми, гаранции или смесени финансови решения. 

Особен акцент в дискусиите бе поставен върху подкрепата за местните власти. Министерството на енергетиката предвижда създаването на специализирано звено тип „обслужване на едно гише". То ще има за цел да подпомага гражданите и общините - особено по-малките администрации с ограничен капацитет - при подготовката на проекти и усвояването на ресурсите за енергийно обновяване.

„С приемането на оперативните правила на Фонда ще бъдат окончателно дефинирани източниците на финансиране, допустимите проекти и механизмите за техническа помощ, превръщайки принципа „Енергийна ефективност на първо място" в реална основа за управление на публичните ресурси", подчерта директорът на дирекция "Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие" в Министерството на енергетиката Николай Налбантов.

Експертите от министерството акцентираха върху тясното сътрудничество с МРРБ и АУЕР за въвеждане на минимални стандарти, национална база данни и „паспортизация" на сградите. Целта е постигане на сграден фонд с нулеви емисии до 2050 г. чрез предвидимост и стабилна финансова архитектура.

 

ПРЕСЦЕНТЪР МЕ