/КРОСС/ Православна църква е посветила на св. Йоан Лествичник (579-649) като е отредила този празничен ден за специална богослужебна прослава на неговата памет. Църквата почита този свети отец като изключителен християнски подвижник на благочестието, пустиножител и забележителен духовен наставник и учител на истините на добродетелния живот. Тя чества винаги особено усърдно и тържествено паметта му в този неделен ден от св. Четиридесетница, защото със своето подвижническо и учителско дело преподобният Йоан Лествичник се е превърнал в истински образец за следване от християните и достоен пример за подражание във времето на Великопостната духовна подготовка на вярващите и сигурно ръководство за подвижнически живот по пътя на тяхното усъвършенстване в християнските добродетели.

Подвижнически живот и духовно-аскетично учение

Преподобният Йоан Синайски, известен повече като „Лествичник", е бил игумен на прочутия Синайски манастир „Света Екатерина" през първата половина на VII век. Той е автор на забележителната и много известна в православния Изток, а и в целия християнски свят, книга „Лествица" (или „Стълба към Небесния Рай"). Тази книга е изключително важна за духовната традиция на Църквата, защото съдържа в обобщен и систематизиран вид богоозареното учение на Отците на пустинята за основните принципи на нравственото подвижничество и напредването в християнските добродетели. (1,3-22)

Книгата на св. Йоан Синайски е плод на неговия дългогодишен духовен опит като подвижник, отшелник и игумен на монасите от Санайската пустиня и разкрива по един задълбочен и убедителен начин правилата за духовно усъвършенстване на християните и стъпалата на аскетичния подвиг и иночески живот.

Свети Йоан Лествичник създава своята книга като духовно ръководство за монасите от поверения му манастир на планината Синай, където се подвизава през втората половина на VІ и началото на VІІ век. Той постъпил още твърде млад в монашеското братсво на планината Синай и прекарал няколко години под вещото ръководство на опитен духовен наставник, а след неговата земна кончина се усамотил в пустинята и прекарал в отшелничество близо 40 години. След това светият отец станал игумен на големия общежителен Синайския манастир и бил прославен като опитен учител и авторитетен духовен наставник. Тогава бил помолен да изложи писмено своето учение за духовния живот, за да послужи то като ръководство за нравственото подвижничество на монасите. Така се появила „Лествицата", която съдържа духовния опит от молитвата и подвижничеството по пътя на спасението, борбата с порочните страсти и постигането на духовното съвършенство на подвизаващите се в християнската любов. Тази книга до ден днешен остава ненадмината по своя авторитет духовна творба и истински шедьовър на християнската аскетическа традиция.

Учението за духовния живот, изложено от преподобния подвижник, е духовен плод на Синайската монашеска школа и представлява своеобразен връх на египетската аскетична традиция на християнско подвижничество и исихастка духовност. Макар и плод на иноческия подвиг и отшелническото монашество тя съдържа важни истини за всеки християнин и може да бъде духовно ръководство за неговия благочестив начин на живот, за упражняване в борбата с греховните страсти и следването на Христовия образец за нравствено съвършенство. Книгата „Лествица" е изключително авторитетна и приемана като духовен плод и безценен бисер на православното предание на вярата. Тя е добре позната, изучавана и четена, преписвана и разпространявана особено активно в монашеските среди и в манастирските духовни центрове на православния Изток, в старобългарската книжовна традиция и в целия славянски свят. 

В нея се съдържат основните истини за Бога и тварните разумни същества, молитвата и послушанието на човека към Божията воля, смирението и покаянието, кротостта и надеждата, които водят към очистване на сърцето чрез покайните сълзи на умиление, духовното озарение с Божествената светлина и достигането до съвършенството на Христовата любов.

Изкачване по духовната стълба на добродетелите

В книгата на св. Йоан Лествичник аскетичният живот на монасите, и нравственото усъвършенстване на всеки християнин, са представени като постепенно духовно израстване в християнските добродетели на покаянието, вярата, послушанието към Бога, смирението, надеждата, търпението и любовта, които се намират в основата на духовната стълбица (лествица), водеща към Божието съвършенство и придобиването на благодатния дар на спасението. В нея се съдържа подробно описание на духовния живот на християнския подвижник, представен под формата на 30 духовни стъпала, според броя на Христовите години преди Спасителят да излезе открито на проповед и обществено служение. Това разпределение на стъпалата, или степените на духовния живот, съответства на християнското учение за следването на Иисус Христос като път за придобиване на нравствено съвършенство от вярващите. Броят на тези стъпала, от своя страна, се основава на известните думи на апостол Павел за степените на духовно израстване и „достигане до пълната възраст на Христовото съвършенство" (Еф. 4:13).

И така духовният живот на християнските подвижници в „Лествицата" е представен като постоянно израстване и стъпаловидно изкачване към небесния живот с Бога до достигане на духовно-нравственото съвършенство, чистота и безстрастие в съвършения съюз на вярата, надеждата и любовта. При това възрастване в личния подвиг и изкачване по стъпалата на съвършенството подвижникът се освобождава от греховните страсти и надмогва духовните недъзи като придобива на тяхното място съответната противоположна на тях  добродетел. Така човешката душа от обиталище на греха и пороците, чрез покаянието и постоянството в духовния живот и молитвата, постепенно става изпълнена с добродетели и се уподобява на Бога.

За очистване от порочните страсти чрез покаянието, и за утвърждаване в съответната християнска добродетел, стъпалата на духовния живот са подредени възходящо, а тяхното изкачване води до по-пълно приближаване до Бога и усъвършенстване в благодатната християнска любов. При това възхождане, според св. Йоан Лествичник, човешките усилия се съчетават с действието на Божията благодат и така Сам "Бог е художникът на добродетелните души". Според него ние само начеваме духовния подвиг, а Бог го увенчва с успехи и духовни дарби. От нас се изисква да положим усилие, да проявяваме усърдие и постоянство в духовната борба със страстите и да се придържаме към постоянния молитвен подвиг за придобиване на Божията благодат. А дарът на покайните сълзи, според светия отец, е един от белезите на това успешно подвижничество по този духовен път и благодатен плод на очистването на душата от страстите.

Духовният път на християнина в добродетелите е разкрит в „Лествица"-та от св. Йоан Синайски като непрестанно напредване в добродетелите чрез покаяние, постоянна молитва, борба с порочните страсти и мъжествено изкачване по духовната стълбица на християнското съвършенство. Това е труден и стръмен път на спасението, който започва с любовта към Бога и се увенчава в съвършения благодатен съюз на вярата, надеждата и любовта. За очистване на душата от порочните страсти и утвърждаване в съответната християнска добродетел стъпалата на духовния живот са подредени възходящо в точно определен ред, а тяхното изкачване води до постепенно очистване, възхождане, озаряване от небесната светлина и приближаване до Бога чрез усъвършенстване в благодатната християнска любов (Лествица, 30).

Синайската духовна школа и православната традиция 

В своето аскетическо учение св. Йоан Лествичник се придържа към утвърдената в Православното учение класификация на страстите и добродетелите, която е разработена от духовната традиция на Египетското монашество. Той познава и коментира в своята „Лествица" възгледите по този въпрос на големите църковни учители като св. Григорий Богослов и познава добре учението на аскетическите писатели като св. Йоан Касиан Римлянин и други духовни учители. Според учениците на св. Антоний Велики и св. Макарий Египетски греховните страсти са вътрешно свързани помежду си и стъпаловидно подредени като взаимно се предполагат, преплитат и увличат грешника в бездната на мрака, греха и духовната гибел. Те подтикват невнимателните към плътското наслаждение и чувствените наслади, увличат ленивите и оплитат душата с различните похоти на сластолюбието, сребролюбието, завистта, гордостта и измамното самомнение. Тези греховни страсти се преодоляват чрез самопознание, смирение, вътрешно внимание, трезвост, духовна борба, постоянна молитва, пост и покаяние. При внимателната класификация на греховните страстти св. Йоан Лествичник много задълбочено изследва и посочва връзката между тщеславието и гордостта, между малодушието и страхливостта, между гнева, скръбта и унието и взаимната обвързаност между плътските страсти, душевните влечения с греховните помисли, както и начините на изкушения и духовна борба, която тъмните сили водят срещу човека (Лествица, 21).

А добродетелите, от своя страна, се придобиват от подвижника чрез постоянство и упражняване в доброто, трезвост и молитва на ума, чрез послушание и смиреномъдрие, чрез постоянно усилие за следване на Христовия пример, спазване на установения от Църквата пост, богослужебен ред и постоянна вътрешна съкровена молитва за привличане на Божията благодат. Тук е важно да се каже, че светият отец е изложил своето учение не абстрактно-теоретично, като описание на някаква отвлечена система на добродетелите и пороците, а е предал своето поучение като плод на личен духовен опит и резултат от аскетичната борба (Лествица, 25).

Темата за смиреномъдрието е една от основните в учението на св. Йоан Лествичник, на която той посвещава много страници, които съдържат безценни поучения. Смиреномъдрието е свещена добродетел и основа на всички други добродетели, то въздига подвижника и го изправя пред небесните двери на Божието царство като му дава духовни крила да се издига към Бога и да побеждава лукавството на поднебесните сили на мрака. Както „слънцето осветява всички видими твари, така смирението утвърждава всички разумни действия. Където няма светлина там всичко е мрачно, а където няма смиреномъдрие там всички наши дела са суетни. Но едно е да пребъдваш в смиреномъдрие, друго да се подвизаваш за придобиване на смиреномъдрие и трето да хвалиш смиреномъдрените. Първото принадлежи на съвършените, второто - на истинските послушници, а третото - на всички православни християни" (Лествица, 25:17, 20).

Движението към Бога и възрастването в добродетелите като път към богоуподобяването, според учението на Църквата и светоотеческата аскетическа традиция, се постига в съвършената любов към Бога и ближните, а любовта се основава върху вярата, смирението, покаянието, усърдието, борбата с порочните страсти, твърдата надежда и упование в Бога, които се разглеждат като необходими стъпала, предшестващи съвършената любов, до която християнският подвижник в благочестието трябва да се изкачва търпеливо и последователно. Основата на духовната стълбица към небесния живот е трезвото и реалистично отношение към себе си и собствените нравствени сили и слабости. Напредването в добродетелите се изгражда върху твърдостта на християнската вяра, покаянието, смиреномъдрието, упованието на Бога, вътрешната молитва и любовта към ближните. Нравственото усъвършенстване и напредването в християнските добродетели е едно истинско изкачване на духовната стълба към небето с помоща на Божията благодат и молитвата. Това е едно тайнствено навлизане в мистичната благодатна реалност на Божието царство, което се постига чрез усърдие и постоянство по трудния и стръмен път на борбата с греха, плодовете на покаянието, духовно просвещение и мистично единение с Бога.

По този път ако загуби своето смирение и вътрешно внимание, ако загърби покаянието и духовната трезвост на ума или ако не се уповава на Божията благодат, християнинът може да падне от духовната Лествица на добродетелите независимо на кое стъпало се намира в своето подвижничество. Ето защо духовното израстване и постепенното напредване на християнина в добродетелите се разкриват от светия отец в неговата "Лествица" като непрестанно напредване в усърдието, покаянието и смиреномъдрието, зависещо от постоянната молитва на ума и борбата с порочните страсти, водещи до придобиване на покаен дух, чистота на сърцето и вътрешен покой в Бога. Тези дарове са дело и плод на подвижника, но най-вече са дар на Божията благодат, съдействаща на усърдното изкачване по духовната стълбица на християнското съвършенство.

Духовното наследство на св. Йоан Лествичник

Духовната опитност, която светият отец е постигнал в своя дългогодишен отшелнически живот и съзерцателен опит, той споделил със смирение и скромност с вярващите християни чрез своята книга където разкрил богатството на богоозарения опит на отците на пустинята. Това духовно и учителско дело той сторил не за своя прослава, а за Божия слава, заради духовната полза и поучение на подвизаващите се в християнския нравствен живот, на които разкрива дълбините на покаянието  и подвижническия опит в борбата със страстите, степените и формите на молитвата, смисъла на послушанието и значението на кротостта, сърдечната простота и незлобието. Ето защо светият отец е почитан по достойнство от Църквата като опитен учител на вярата и духовен наставник на нравственото съвършенство, който преподава верния и благословен от Бога път за очистване на сърцето от греха и за напредването към Бога в благодатта на Светия Дух за достигане до съвършената Божествена любов. (3)

Духовната борба, която самият св. Йоан Лествичник е преминал мъжествено в своя подвижнически и монашески път, го извела до благодатните плодове на богоозарената мъдрост, до трезвост и духовно съзерцание на Божествената нетварна светлина и до мистичното познание на Бога и дара на светостта. Чрез тези благодатни дарове той разкрил духовното предание на Църквата и съкровеното учение на богоносните отци и указал верния път към богопознанието, преобразяването на ума и изпълване на сърцето с Божията освещаваща благодат. Посочил пътищата за борба с гнева и скърбите, определил границите на послушанието и начините за духовна борба с греховната страст на унинието. В много от своите слова той посочва, че истините на духовния живот са до голяма степен неизследими и неопределими чрез словото и само този, който е получил благодатен опит от общението с Бога може да познае смисъла на думите, чрез които се описва съкровеното преживяване на душата от срещата с Бога и благодатното единение със Светия Дух. Неговата книга „Лествица" съдържа богатството на духовния опит на отците на пустинята и става през вековете верен ориентир за духовния живот не само за монасите, но и за всички християни. Тя остава до днес едно скъпоценно достояние в духовната съкровищница на Църквата, в което се разкрива дълбочината на съкровеното молитвено и мистично общение с Бога, различните начини и степени на подвижничество и изкачване на ума по духовната стълбица към съвършената Божия любов, в която се намира превъзходният съюз на всички добродетели.

Следва да отбележим в заключение, че учението за нравствения живот и духовното подвижничество, което се съдържа в „Лествицата", е един от основните извори на православната исихастка духовност, а самият св. Йоан Лествичник - един от най-големите учители на пътя на постоянната Иисусова молитва. Това исихастко учение е свързано с духовното уединение, покайното самопознание и  вътрешната трезвост, борбата за очистване на сърцето и непрестанното общение с Бога в мистичното съзерцание на Неговата нетварна благодатна светлина. Ето защо в Православната църква „Лествицата" на св. Йоан Синайски става един от основните извори на християнското учение за духовния живот и важно ръководство от правила за монашеската аскеза. Тя придобива широка известност и разпространение в целия християнски свят, както на Изток, така и на Запад, и векове наред остава като първостепенно ръководство за духовния живот на монасите.

Това е така, защото учението на „Лествица"-та съдържа богатия духовен опит на отците от Синайската пустиня и е скъпоценен плод на практическото подвижничество в молитвата, съзерцанието и невидимата духовна борба с поднебесните сили на злобата. Чрез нейните духовни слова и напътствия мнозина християни напредват по  пътя на спасението, усвояват богатството на аскетичния опит на Църквата и достигат до духовните висоти на християнската любов по пътя на пробуждането на душата за живота в Бога и нейното устремяване към пълнотата и съвършенството на вечното пребъдване с Бога в Неговата безпределна любов.

Литература

1. Преп. Иоанн Лествичник. Лествица. Москва, 2021.

2. История Египетских монахов. (Прев.Н.Кулькова). М., 2001.

3. Майендорф, Йн. Монашеско богословие. -в: Византийско богословие.С., 1995.

4. Мейендорф, Йн. Введение в святоотеческое богословие. Минск, 2007.

5. Цоневски, И. Патрология. С.я 1986, с.447-448.

Св. свщмчк Василий, презвитер Анкирски

Свети Василий, презвитер на църквата в град Анкира, Галатия, се стараел да учи хората в истината на християнството, да ги отвръща от пътя на дявола и от злите му дела. Той неуморно проповядвал, че е настъпило страшно време и са се явили князете на дяволските пълчища, тъй като сатаната си има слуги, които отвън са облечени в овчи кожи, а отвътре са хищни вълци. Те застават на пътя на хората в този кратковременен живот, за да погубват душите им и техните коварни козни вече се проявяват.

"Затова аз соча на всички пътя за спасение чрез Христа и изобличавам заблудата на нечестивците ¬ казвал светецът. ¬ Който изостави живия и во веки пребъдващ Бог и се обърне към слепите, глухи и неми идоли, той ще наследи неугасимия огън на своите богове. Затова всички ние, които обичаме Христа и усърдно го почитаме като Вожд на нашата вяра, желаейки да съхраним в неосквернените си души вечното съкровище, нека да потъпчем дяволските съблазни и веселите идолски празници, да изоставим мерзките врагове, като се уповаваме на нашия Помощник, Христос, от Когото идва вечното въздаяние."

Така светецът обхождал безспирно града и убеждавал хората да пазят истинската вяра, за да се избавят от бъдещите вечни мъки. Свети Василий презвитер живял по времето на Константинополския патриарх Евдоксий арианин, който заради неговото благочестие на арианския събор в Константинопол му наложил забрана да свещенодейства. Впоследствие съборът на двеста и тридесетте епископи в Палестина му върнал правото да извършва светите тайнства. Като изповядвал правата вяра и живеел богоугодно, той разяснявал истината за християнството и мнозина изваждал от заблудата. Ето защо в ония времена, когато всеки благочестив християнин бил подложен на гонения, го наклеветили на император Констанций, сина на Константин Велики, че създава размирици сред народа. Страдайки за истината, той научил мнозина правилно да вярват, тъй като самият бил непоклатен и твърд във вярата и в отеческото предание и в нищо не се отклонявал от благочестивото изповедание.

На престола се възкачил Юлиян Отстъпник [Юлиан Отстъпник царувал от 361 г. до 363 г.] и с безумните си закони за скверните идолски жертвоприношения започнал да погубва човешките души. По негова заповед хората в Галатия се покланяли на идолите в течение на година и три месеца. Като виждал тази пагуба за душите, свети Василий се молил за град Анкира:

"О, Спасителю на света, Христе, незалязваща светлина, съкровище на вечните блага, прогонител на тъмата по волята на Отца и изпълващ всичко с Неговия Свети Дух! Приклони над нас Твоя свят и страшен поглед и обезсили гнусното чародейство на отхвърлящите твоята свята воля. Да се разпръсне техният безсилен замисъл и да не бъде пречка за душата во веки пребиваваща в Тебе, Боже!"

Като чули молитвата на свети Василий, идолопоклонниците се разгневили твърде много и един от тях на име Макарий се втурнал и го сграбчил с думите:

Какво си тръгнал из града да бунтуваш народа и да отменяш закона за богопочитането, издаден от царя?

Светецът му отвърнал:

Бог да затвори устата ти, пленниче дяволски! Не аз отменям закона ви, а Онзи, Който невидимо със сила от небето го разрушава, ще изтреби всички вас, докато не паднете съвсем и не наследите очакващата ви вечна смърт.

Нечестивците, обзети от ярост, го повели при хегемона Сатурнин :

Този човек създава размирици в града, мами и вкарва хората в заблуда и е стигнал дотам в дързостта си, че кара да разрушават жертвениците и не се свени да хули царя.

Хегемонът Сатурнин попитал светеца:

Кой си ти, че се осмеляваш да вършиш това?

Свети Василий му отвърнал:

Аз съм християнин и това е за мен най-святото име.

А защо като си християнин, не правиш онова, което подобава на християнин?

Справедливи са думите ти, хегемоне! Наистина, добрите дела на християнина трябва да станат явни за всички, както учи светото Евангелие: "Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец".

Сатурнин го попитал:

Защо създаваш размирици в града и навсякъде хулиш царя, че бил погазил истинските закони?

Аз не хуля вашия цар, но зная Небесния Цар. Той е Бог и живее на небето. Нему нашите отци, достойни Негови служители, се покланят в сърдечна чистота. Той може бързо да съкруши безчестието на вашите безразсъдни наредби.

Нима ти смяташ, че законът на нашия цар е несправедлив?

Светецът отвърнал:

Как може да бъде справедлив закон, който заповядва да се слага човешко тяло на жертвеника, да се пролива кръв и да се колят младенци за жертва на бесовете? Може ли такъв закон да се нарече справедлив?

Не лъжи повече, високомерни човече, и се покори на царя!

Свети Василий отвърнал:

Аз съм се покорявал и се покорявам на Небесния Цар и няма да отстъпя никога от святата вяра в Него.

Кой е този Небесен Цар, на когото казваш, че се подчиняваш?

Аз говоря за Онзи, Който седи на небесата и вижда всичко. А царя, когото ти хвалиш, е цар земен и скоро, като човек ще падне и ще бъде в ръцете на Великия Цар.

Като чул това, Сатурнин се разгневил и заповядал да съблекат светеца, да го повесят и с остри железа да стържат тялото му. Увиснал, той търпял мъките и се молел Богу:

Благодаря Ти, Господи, Боже на вековете, че си ме удостоил да пострадам за Тебе и да намеря пътя на живота, който ще ме заведе при наследниците на Твоите обещания.

Докато измъчвали светеца, хегемонът го увещавал:

Василий, виж какви страшни мъки понасяш, покори се на царя.

Светецът отвърнал:

О, безумни човече, чужд на християнската надежда, аз вече казах, че се покорявам на моя Бог, Истинския Цар, вярвам в Него и не мога да отстъпя от Него.

Когато слугите се уморили да измъчват светеца, Сатурнин им наредил да спрат и пак му казал:

Послушай и принеси жертва на боговете.

Няма да се поклоня на празните идоли и няма да участвувам в жертвоприношения, погубващи душите.

Тогава хегемонът наредил да отведат мъченика в тъмницата. По пътя го срещнал един елин на име Феликс и му казал:

Защо се обричаш на гибел, Василий? Не е ли по-добре да станеш приятел на боговете и да получиш обещаните от царя дарове? Ще страдаш жестоко още много време, и то заслужено ¬ сам си го изпроси.

Махни се, развратени човече, ти не знаеш истинските обещания на вечния Небесен Цар, Христос, и не си достоен да ги знаеш: как може да видиш в тъмата светлината на истината и да разбереш, че се намираш в мрак?

С тези думи свети Василий влязъл в тъмницата.

Сатурнин изпратил писмо на император Юлиян и го известил за случая с презвитер Василий. Императорът веднага изпратил в Анкира някой си Елпид, учител по неверие, някогашен християнин, а впоследствие отстъпник, и един друг нечестивец Пигасий, също някогашен християнин, отпаднал по-късно от небесните съкровища. На път за Анкира, в Никомидия, те срещнали Асклипий, идолски жрец, и го повели със себе си. Тримата, като трима предводители на дяволските сили, пристигнали в Анкира. А свети Василий не преставал ден и нощ да хвали и славослови в тъмницата Бога. Когато Пигасий влязъл при него, го поздравил с думите:

Радвай се, Василий.

Светецът му отвърнал:

Няма радост за тебе, престъпниче и лъжецо, няма спасение, което ти някога пиеше от Христовия извор. Сега си катогнило блато, тъпчеш се с жертвено месо. Преди беше причастник на Божествените тайни, сега си начело на бесовската трапеза, преди беше учител на истината, сега си предводител на погибелта. Преди се веселеше със светиите, сега се веселиш със слугите на сатаната, преди водеше заблудените от тъмнината към светлина, сега си целият в мрак. Защо погуби надеждата си и се лиши от духовното съкровище? Какво ще правиш на смъртния си одър?

Като казал това, свети Василий се обърнал с молитва към Господа:

"Слава Тебе, Боже, Когото Твоите раби познаха и Който водиш към светлината желаещите да Те видят. Прославяш надяващите се на Тебе, изпълваш със срам ненавиждащите Твоя закон, възхваляван от небесните жители и почитан от хората на земята. Благоволи, Всевишни Боже, да освободиш душата на Твоя раб от дяволските примки, за да се избавя от ненавистниците на истината, които се хвалят, че ще възтържествуват над мене!

Като чул това, Пигасий си тръгнал смутен, отишъл при приятелите си и им предал думите на Василий. Те се разгневили, защото видели смущението му, и отишли при Сатурнин да му кажат. Той заповядал веднага да доведат светеца. И когато светият мъченик се изправил пред тях, рекъл на хегемона:

Прави каквото искаш.

Като чул, че Василий говори така смело, Елпидий казал на съдията:

Този беззаконник е обезумял! Ако след мъченията се съгласи да се поклони на боговете, ще бъде помилван, ако ли не, ще бъде измъчван пред императора.

Сатурнин се разгневил и заповядал отново да закачат светеца гол и да стържат ребрата му, докато могат, после да го хвърлят в тъмницата, окован в тежки вериги.

Няколко дена по-късно, на път за източните страни, в Анкира пристигнал император Юлиян. Излезли да го посрещнат дяволските слуги, носейки идола, наречен Хеката [божество на лунната светлина]. Като влязъл в палата, той извикал езическите жреци и ги наградил със злато. На другия ден, по време на зрелищата, Елпидий му напомнил за Василий. Императорът напуснал зрелищата и заповядал да му го доведат в палата. Свети Василий дошъл и застанал пред него със светло лице, чудно красив. Юлиян го попитал:

Как ти е името?

Ще ти кажа имената си поред. Първо се наричам християнин, понеже Христовото име е вечно и надвишава човешкия ум, а хората ме наричат Василий. Ако запазя непорочно даденото ми Христово име, в съдния ден ще получа от Христа вечна награда.

Не се заблуждавай, Василий, вашите тайнства са ми добре известни. Ти вярваш в Онзи, Който беше осъден на позорна смърт при Пилат Понтийски.

Не аз се заблуждавам, а ти, като си станал отстъпник и си се лишил от Небесното Царство. Аз вярвам в моя Христос, Когото ти отхвърли и Който ти е дал земното царство, скоро обаче ще се лишиш от него, за да разбереш кой Бог си разгневил.

Побеснял си, безумнико, няма да е на твоето.

Ти отхвърли наградата, приготвена за Христовите раби, не се посвени от Олтара, който те запази, когато беше на осем години и те търсеха, за да те убият, и ти бе скрит в свещеното място. Ти не изпълни закона, който сам проповядваше, когато беше клирик! Затова и Христос, Великият Цар, не ще те помене в Своето вечно царство, а скоро ще ти се отнеме и това временноцарство. И тялото ти ще остане без погребение, след като в страшни мъки бъде изтръгната душата ти. (Светецът предсказал скорошната смърт на Юлиян, чийто труп след погребението бил изхвърлен от земята.)

Тогава Юлиян му рекъл:

Нечестивецо, аз исках да те пусна, но за това, че продължаваш безсрамно да повтаряш безумните си приказки и отхвърляш съвета ми, а на това отгоре ме и безчестиш с разни упреци, заповядвам всеки ден да изрязват от кожата ти по седем ремъка.

Той наредил на началника на щитоносците, Фрументин, да вземе Василий и всеки ден да дере част от кожата му, като изрязва по седем ремъка. Фрументин изпълнявал усърдно заповедта, а светията доблестно понасял тия мъки за Христа. Когато след няколко дни цялата му кожа била вече одрана и висяла на ремъци по раменете му отпред и отзад, страдалецът казал на началника:

Искам да говоря с императора.

Началникът се зарадвал много, защото си помислил, че мъченикът иска да се поклони на идолите. Отишъл при Юлиян и му съобщил:

Господарю, Василий не можа да понесе мъките и желае да се покори на твое величество.

Императорът отишъл в храма на Асклепий и заповядал да му доведат затворника. Свети Василий застанал пред него и го попитал:

Къде са твоите жреци и пророци? Казаха ли ти за какво съм дошъл при теб?

Мисля, че си умен човек, разбра положението си и искаш да се присъединиш към нас и вече ще принасяш жертви на боговете.

Да знаеш, царю, че тези, които наричаш богове, са нищо. Това са глухи и слепи идоли, които завличат в ада вярващите в тях.

Като казал това, той откъснал един от ремъците, които висели от тялото му, и го хвърлил в лицето на царя с думите:

Ето, Юлияне, яж, щом харесваш такава храна. Моят живот е Христос и за мен е придобивка да умра за Него: Той е Мой Помощник, вярвам в Него, за Него понасям тия мъки!

Сред християните веднага се разнесъл слухът за смелата постъпка на свети Василий и всички го прославяли за неустрашимото изповедание на Христа и за мъжеството, с което посрамил своя мъчител.

Началникът на полка на щитоносците, Фрументин, който довел при императора светия мъченик, като видял как Василий откъснал ремъка от тялото си и го хвърлил с дръзновени думи в лицето на Юлиян, се сконфузил и се уплашил от яростта на господаря си: той забелязал как лицето му се изменило от гняв, а гневът му бил не толкова срещу мъченика, колкото срещу него, понеже спомогнал за оскърблението на височайшата особа. Щом се отдалечили, той сграбчил светията и го отвел в преторията1 и люто разярен, заповядал да го мъчат повече, отколкото през всичките тези дни, и не само че одрал цялата му кожа, но се показали и вътрешностите от изпораненото му тяло. По време на мъченията свети Василий се молил на Бога:

Благословен си, Господи, Боже, надежда на християните, Който изправяш падналите, въздигаш низвергнатите, освобождаваш от тление тия, които се надяват на Тебе. Ти знаеш нашите страдания, благ и щедър, милостив и дълготърпелив Боже, погледни от престола на Своята висока слава, дай ми честно да завърша живота си и ме удостой с Твоето вечно и нетленно царство.

Вечерта Фрументин заповядал да затворят светеца в тъмницата. На другия ден, рано сутринта, Юлиян потеглил за Антиохия, без да го удостои със среща. Като видял, че заради Василий императорът му е сърдит, Фрументин се разярил още повече на мъченика и щом го довели от тъмницата, му рекъл:

Е, безумнико, ще принесеш ли жертва на боговете, както заповяда императорът, или няма? Какво реши да се подчиниш на заповедта му или да свършиш в мъчения?

Свети Василий му отвърнал:

Безразсъдни човече, ти забрави колко ремъка одра от тялото ми вчера и преди това, и как всички, щом ме видеха, се умиляваха и плачеха при вида на мъките, на които ме подлагаш, светотатче, но ето ¬ аз пак съм здрав, благодарение на благодатта Христова, и стоя пред теб. Дяволски слуга, свиреп и безчовечен, извести на моя мъчител Юлиян каква сила има Христос Бог, Когото той остави. Прелъстен от дявола, той погуби душата си. Няма да споменавам пак как Христос Бог го избави от смърт, като го защити чрез йереите си в божествения олтар на светата църква. Той забрави благодеянието й, отрече се от самия себе си и избяга от нея. Аз се надявам, че моят Христос скоро ще му въздаде според заслугите и окаяният отстъпник ще загине в мъки!:

Фрументин му отвърнал:

Ти си побеснял, окаянико! По своето човеколюбие и милосърдие непобедимият Юлиян ти заповяда да участвуваш с нас в празника, да принесеш жертва и да прикадиш с благовония, но ти не го послуша, ами безсрамно опозори императора, а мен вкара в беда. Ще ти се отплатя за заслугите с такива мъчения, които бързо ще те вкарат в гроба.

С тези думи Фрументин заповядал да нажежат железни пръти и да ги забиват в гърба и корема на светеца. В такива мъки свети Василий паднал на земята , като гръмко се молел Богу:

Светлина моя, Христе! Надеждо моя, Иисусе! Тих пристан за обуреваемите! Благодаря Ти, Господи, Боже на отците ни, че си избавил душата ми от преизподния ад и си запазил в мен неопетнено Твоето име! Нека да завърша живота си с победа и да наследя вечния покой по обещанието, дадено на отците от Теб, Великия Архиерей, Нашия Господ Иисус Христос. Приеми с мир душата ми, неотстъпила от Твоето изповедание. Ти си добросърдечен и Твоето милосърдие е велико, безсмъртни и вечни Боже! Амин.

Коремът на мъченика бил пронизан от нажежените железа, а той, като се помолил, сякаш заспал сладък сън, предавайки душата си в Божиите ръце. Така на 28 януари свети Василий завършил своя мъченически път. Малко по-късно, на 22 март, след убийството и гибелта на Юлиян Отстъпник, християните отдали открито почит на изстрадалото тяло на мъченика и в този ден започнали да честват паметта му. Неговото самоотвержено мъченичество укрепило вярващите в нашия Господ Иисус Христос, Чието царство и слава са во веки. Амин.

В памет на света мъченица Дросида

По времето на император Траян (98-117) и по негова заповед всеки ден били изпращани на смърт изповедниците на Христа, а телата им били захвърляни на пусти и нечисти места. По същото време живели във въздържание и се подвизавали в смирение, изпълнявайки Божиите заповеди няколко християнски девици. Заедно със своите наставници те прибирали телата на светите мъченици, помазвали ги с благовония, увивали ги в чисто платно и ги погребвали при своите жилища.

Узнала за това Дросида, дъщерята на император Траян, и една нощ, след като слугите й заспали дълбоко, отишла при девиците, носейки им скъпа одежда, и ги молила да отиде с тях за честното тяло на един свети мъченик. Междувременно някой си Андреян, годеник на Дросида и близък приятел на императора, му дал следния съвет:

- Заповядай, самовластни господарю, да поставят стража при телата на християните, за да разберем кои са похитителите.

Траян заповядал да изпълнят съвета му и войниците, поставени на стража, хванали през нощта петте християнски девици, а с тях и дъщеря му Дросида. На сутринта ги завели при императора. Като видял дъщеря си, той изпаднал в ужас и наредил на стражите да я затворят и да я пазят зорко, като се надявал тя да се разкае и да се поправи. За девиците заповядал да изковат голям котел, който да напълнят с разтопена медна сплав и да ги хвърлят в него, за да изгорят и да се слеят с метала. Сетне от медта трябвало да се изковат жертвени триножници, които да бъдат сложени в новопостроената баня. Банята щяла да бъде открита за празника на Аполон като място за лечение на болести и отдих на езическите идолопоклонници.

Заповедта била изпълнена. Светите мъченици били изгорени и триножниците за жертвоприношенията - изковани. Тогава напалили банята и оповестили на народа:

- Всички, които имат благоволението на боговете, защитници в беди, и са предани на императора, да дойдат за откриването на тази забележителна баня.

Щом чули това съобщение, хората веднага започнали да се стичат към банята и първият, който понечил да прекрачи прага й, паднал на земята и издъхнал. Същото станало и с ония, които били с него до вратата, тъй че никой не можал да премине даже през тази първа врата. Като научил, Траян свикал жреците на своите езически богове и им казал:

- Какво значи това? Дали християните не са направили някаква магия?

- Не, царю - отвърнали жреците, - това е заради триножниците, които заповяда да направят от медната сплав, в която бяха изгорени християнските девици. Заповядай да ги махнат и да ги заменят с други и тогава всичко ще стане както си го на мислил.

След като изпълнили съвета на жреците, Андреян казал на императора:

- Позволи ми, царю, да претопя триножниците, да направя от тях пет статуи на голи девици, които да приличат на изгорените християнки и да ги поставя на входа към твоята императорска баня за присмех и поругание.

Траян се съгласил и статуите били направени. Щом ги поставили на определените места, той видял насън пет чисти агнета, пасящи в рая, и страшния им пастир, който му казал:

- О, ти най-безсъвестен и нечестив сред царете, тези, чиито статуи си замислил да изложиш за поругание, добрият и милосърден Пастир взе и пресели тук, където след време ще дойде и дъщеря ти, чистата Дросида.

Щом се събудил, безчинният езичник Траян изпаднал в ярост, понеже светите деви мъченици и след смъртта си осуетили неговите замисли. Заповядал в двата края на града да напалят по една пещ, която да гори непрекъснато, а на всяка от тях да бъде изписана волята му:

- Мъже галилейци, покланящи се на Разпнатия, спестете си многото мъчения, а на нас - труда и принесете жертва на боговете. Който не иска да го направи, нека доброволно, по какъвто начин желае, да се хвърли в пещта.

След заповедта, която издал императорът, света Дросида научила, че заради вярата и любовта си към Христа вярващите влизали в пещите. Тогава тя вдигнала очи към небето и казала:

- Владико Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, ако е Твоята воля да се спася от безумното идолопоклонство на моя нечестив баща, помогни ми да се избавя от брака с беззаконния Андреян и да дойда на небето, където са петте наставници, утвърдили ме в страх пред Тебе. Изпрати дълбок сън на моите пазачи, за да избягам от тук.

Като казала това, света Дросида свалила отличителните знаци на своя царствен произход и тихо напуснала затвора си, тъй че никой от стражите не я забелязал. Като се запътила към пещта, тя разсъждавала така:

- Как ще отида при Бога без брачна одежда (не приела кръщение) - нечиста. Но, Царю на царете, Господи Иисусе Христе, заради Тебе изоставих своето царско достойнство, за да ме удостоиш да бъда поне пред прага на Твоето царство. Кръсти ме Ти Самият с Твоя Свят Дух.

Като казала това, света Дросида извадила мирото, единственото нещо, което била взела от скъпоценностите си, помазала се навсякъде, после влязла във водите на ручея, който течал наблизо и се кръстила с думите:

- Кръщава се Божия рабиня Дросида в името на Отца и Сина и Светия Дух.

След това се предала на строг пост и се укривала в продължение на седем дни. През това време при нея дошли неколцина християни, на които разказала за живота си. На осмия ден след кръщението, като се помолила, светата мъченица извършила това, което била замислила, и се прибрала при Господа.