/КРОСС/ Реформата в здравеопазването ще е успешна тогава, когато в нейния център се поставят и лекарят, и пациентът. Когато в идеите за промени в системата и тяхното реализиране участва не само поредният министър, който е твърде временен на фона на цялостната картина, а и експертите, лекарите, служителите и представителите на академичните среди. Това заяви президентът Илияна Йотова на откриването на форума „Приоритет: Здраве - от обществени нагласи към политически решения".

Здравеопазването е тема, която трябва да обединява обществото и да бъде преди всичко национална амбиция, подчерта президентът Йотова в приветствието си към участниците на форума. По думите й никоя политика няма бъдеще в България и за българите, ако не сме здрави. „Това е една непоклатима аксиома, която всички знаем, но като че ли често забравяме и поставяме здравеопазването накрая", посочи тя.

Президентът открои липсата на достатъчно задълбочена дискусия по темата в обществото, в професионалните среди и между пациентските организации. Няма дискусия и с гражданите, подчерта Илияна Йотова. Тя посочи, че на здравеопазването у нас се обръща внимание при моментни проблеми, появили се в информационния поток, при които не се търси устойчиво решение, а кои са виновните. Рядко обръщаме внимание на дискусиите, които се правят в Народното събрание, където е мястото за политически решения, отбеляза още държавният глава. Тя допълни, че липсва достатъчно гласност на различните мнения за начина, по който се достига до решенията и отражението им върху системата и върху хората. Обръщаме внимание на тази тема и когато стане дума за финанси. Но здравеопазването не е бюджетна таблица, зад цифрите в нея стоят човешки съдби, отбеляза Илияна Йотова.

В рамките на форума беше представено национално представително социологическо проучване, възложено от Българския лекарски съюз на агенция „Тренд", за нагласите към системата на здравеопазването у нас. Президентът отбеляза, че резултатите дефинират основните заболявания на българската здравна система. Нейното лечение зависи от разума, волята и дългосрочния поглед, далеч надхвърлящ рамките дори на един редовен мандат на една или друга институция, по думите на Илияна Йотова.

Здравеопазването е кауза, която се нуждае от национален консенсус, заяви държавният глава. Въпрос, който не търпи наддавания, надигравания, политиканство, което точно в тази система е равнозначно на цинизъм, допълни тя.

По думите й формулирането на здравеопазването като част от националната сигурност изисква и съдържателна стратегия с времеви хоризонти, достатъчно гъвкава, за да отговаря на кризи, в чийто център стои интересът на лекуваните, съчетан с ясни правила, но и с ясните права на лекарите. Илияна Йотова открои необходимостта от работа по отношение на статута на лекаря и постави акцент върху заплащането, условията на труд, достъпа до модерни технологии, възможностите за кариерно развитие. „Ако тези условия са налице, няма как да не се справим с нарастващия дефицит в кадрите, с миграцията на подготвени специалисти", посочи тя.

Сред проблемите на здравната система държавният глава открои големия процент, който пациентът доплаща за здраве, профилактиката, която често е обречена на формализъм, лошия достъп до здравеопазване в редица населени места.

Президентът Йотова поздрави Българския лекарски съюз за форума и посочи нуждата подобни събития да се организират в областта на различни сектори от системата на здравеопазване. Тя акцентира върху темата за детското здравеопазване.

В навечерието на предизборната кампания президентът изрази надежда темата за българското здравеопазване да намери място в предизборни платформи, в диалога между политическите сили. „Нека българските граждани чуят разумните предложения, да се запознаят с визията за това какво трябва да се прави в тази система, за да стане един ден реалност", посочи Илияна Йотова. Тя допълни, че ако кандидатите за народни представители нямат подкрепата на хората, каквито и решения да бъдат предложени, те ще си останат затворени в папките. Президентът посочи още, че умишленото култивиране на противопоставяне вместо спор и аргументи и представянето на добрите практики, които могат да бъдат прилагани, би било вредно.