/КРОСС/ За последния месец се наблюдава тенденция на намаляване на цените на суровото мляко и маслото. Това каза председателят на Управителния съвет на Асоциацията на млекопреработвателите Владислав Михайлов в предаването „Тази събота" по бТВ.

Това е тенденция от последните 10 години, отбеляза той. Основен фактор за поевтиняването са великденските пости в Европа, особено в католическите държави. „Поради великденските пости в държави като Германия, Полша и Франция има по-малка консумация и съответно по-малко търсене на суровина в Европа. Това натиска цените надолу. В момента има сурово краве мляко, което е докарано в България на под 40 цента - 32-34 цента, което е ненормална цена. Но не е така на пазара на готовите продукти", добави Михайлов.

Въпреки по-ниските цени на суровините, това не се отразява на крайните потребители. „В момента краткосрочно, поради спотовите цени на суровината, производствените разходи за предприятията са по-ниски, съответно от тях излиза продукция на по-ниска цена. Но какво се случва с тази цена после, докато стигне до регала, не зависи от нас. От години алармираме, че формирането на крайните потребителски цени в България се завишава ненормално на ниво продажба на дребно. Има ненормална концентрация на разпределяне на финансовия ресурс по хранителната верига, основно в етапа продажба на дребно. Там надценката между 80 и 100%, почти двойна."

Той даде конкретен пример със сиренето. „Последният търг беше на около 7,57 лева без ДДС - това прави между 8 и 9 лева с ДДС доставна цена до склад на търговската верига. В следващия момент обаче на рафта цената е 16-18 лева."

Това е почти двойно увеличение, допълни Михайлов. „Това го алармираме още от преди 3-4 години и се потвърждава в докладите на институциите."

Допълнително влияние върху сектора оказват и международните фактори, включително геополитическото напрежение. „Категорично, вече ни скочиха разходите за горива. Всичко, което влиза и излиза от едно предприятие, е на колела. Нафтата вече е 1,60 евро и върви към 1,70. Очакваме скокове на газа, очакваме скокове на електричеството."

Прогнозата за периода след Великден не е оптимистична. „Очаквам сериозно, осезаемо поскъпване на продукцията в цялата потребителска кошница."

Така, въпреки временния спад в цените на суровините, крайните потребители трудно усещат облекчение, а очакванията са за ново поскъпване в близките месеци.

Съпредседателят на Националната овцевъдна асоциация Симеон Караколев очерта основните фактори, които влияят върху пазара. По думите му към момента цените са сравнително стабилни, но се очакват промени. „До изтичащата седмица цената на агнешкото се движеше в диапазона, специално в магазинната мрежа, между 14 и 16 евро. С оглед на рязкото поскъпване на горивата, логистиката ще се оскъпи и тази цена може да отиде с някой процент нагоре. Надявам се да не е нещо фатално, но определено ще има поскъпване."

Караколев отправи и апел към потребителите да търсят директно българско производство. „Всеки, който иска да си купи истинско българско агнешко, е добре да отиде в близката ферма и да си купи оттам агне."

Той уточни, че цените във фермите са значително по-ниски. „Там цените са между 5 и 7 евро на килограм живо тегло."

Спрямо миналата година вече се отчита увеличение: „Към днешна дата разликата е около 10% - тази година цените са с около 10% по-високи спрямо миналата."

За разлика от млечните продукти, при агнешкото не се наблюдава същият проблем с надценките в търговските вериги. „Специално за месото това не се наблюдава, даже обратното - големите вериги често продават агнешко на по-ниска цена от тази, на която го купуват."

Въпреки това секторът се сблъсква с други сериозни проблеми, свързани с недостиг на продукция. „Това е цената, която ще плати българското общество за това, че не се ваксинираха животните миналата година против шарка - 25 хиляди овце бяха евтаназирани. Това води до дефицит на поне 20 хиляди агнета."

Общият недостиг на пазара е още по-голям. „Общият дефицит към днешна дата на български агнета е около 70 хиляди."

Според Караколев това ще се отрази директно на потребителите. „Около 20 хиляди български семейства няма да могат да сложат българско агнешко на трапезата си, колкото и да искат. Ще трябва да избират между новозеландско, македонско или румънско агнешко."

Караколев коментира и проблемите с контрола и етикетирането на месото. „Задължиха вносителите на замразено новозеландско месо да изписват датата на първото замразяване, така че потребителят да вижда колко старо месо купува. Имаше случаи, в които румънски агнета влизаха в България, колеха се тук и излизаха в магазините като български. Виждали сме и македонски агнета, които след смяна на маркировката се продават като български."

Особено проблемен е бил начинът на етикетиране на замразеното месо. „На опаковката се изписваше само датата на размразяване, но не и кога е замразено - това е в ущърб на потребителите."

Според Караколев санкциите не са достатъчни, за да спрат нарушенията. „Глобите бяха от порядъка на 500 до 2000 лева - как очакваме да възпитаме нарушителите с такива санкции?", коментира той.