/КРОСС/ Лекари и магистър-фармацевти поставиха на преден план необходимостта от спешни и структурни промени в политиките за превенция на хроничните заболявания по време на юбилейната 15-та Пролетна маркетингова конференция за аптеки и лекари, организирана от Стинг АД.

Над 700 здравни специалисти и 65 компании изложители - направиха задълбочена експертна оценка на здравния статус на населението, като отчетоха тревожно високи нива на заболеваемост през изминалата година. Основни участници в дискусията бяха представители на семейните аптеки от Инициативния комитет от магистър-фармацевти, „Алианс сървиз",общопрактикуващите лекари, които като здравни специалисти на първа линия имат пряк и ежедневен контакт с пациентите и лекари от други специалности. 

Особено обезпокоителни са данните за социално значимите незаразни хронични заболявания - артериална хипертония, хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), затлъстяване и диабет, които продължават да се характеризират с устойчива висока честота.

Изводите на медицинската и фармацевтичната общност бяха категорично подкрепени и от анализи на IQVIA, които потвърждават тенденцията за нарастваща тежест на хроничните заболявания и необходимостта от по-ефективни профилактични политики.

В рамките на професионалната дискусия здравните специалисти изведоха като ключов приоритет изграждането на по-ефективна система за оценка на риска, която да осигури ранно идентифициране на застрашените групи и навременна интервенция. Според участниците, липсата на координиран и системен подход към профилактиката остава съществено предизвикателство пред здравната система.

В този контекст беше обсъден и подкрепен меморандум за въвеждане на електронен профилактичен лист и интегриран модел на грижа. Документът ще бъде изпратен до Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика, парламентарната Комисия по здравеопазване и други компетентни институции.

Предложеният модел предвижда: систематизирана оценка на индивидуалния здравен риск; активна роля на общопрактикуващите лекари в скрининга и проследяването; включване на аптеките като достъпна точка за профилактика; интеграция между здравната, социалната и осигурителната система; дигитално проследяване и координация на терапията.

Като част от мерките беше обсъдена и възможността за въвеждане на един профилактичен ден годишно, който да бъде насочен към ранна диагностика и контрол на социално значимите заболявания.

В дискусията участие взеха водещи експерти от медицинската и фармацевтичната общност, както и представители на институции и пациентски организации. Сред тях бяха кардиологът проф. д-р Борислав Георгиев, пулмологът проф. Коста Костов, фармакологът проф. Георги Момеков, експертът по здравни политики проф. д-р Татяна Бенишева, адв. Пламен Таушанов от Националния пациентски форум, както и представител на Комисията по здравеопазване към Народното събрание. Общата позиция беше, че самолечението, полипрагмазията и липсата на координация между отделните звена в системата увеличават риска за пациентите и изискват системен отговор.

Анализът включи и добри практики от европейски държави и Обединеното кралство, където чрез модели като тези на National Health Service профилактиката е интегрирана като основен елемент на здравната система и води до измерими резултати.

Приетият меморандум поставя основите на по-координиран и проактивен модел на здравна грижа, базиран на превенция, дигитализация и партньорство между медицинските специалисти.

Общото послание от форума е ясно: необходима е навременна трансформация на здравната система, в която превенцията и оценката на риска да заемат централно място като ключов инструмент за подобряване на общественото здраве.