/КРОСС/ Мерките, представени от служебния кабинет помощи за справяне с кризата след войната в Близкия изток, са по-добре таргетирани от предишни, но принципно субсидиите остават проблематични. Това каза икономистът доц. Григор Сарийски, Институт за икономически изследвания при БАН в студиото на "Говори сега" по БНТ.

Положителното в новите мерки е, че се прави опит за насочване към уязвими групи, за разлика от 2022 г.

„Когато имате метод за диференциация и насочвате помощите не към всички, както беше в началото на 2022 г., това е по-ефективно. Тогава помощите бяха за абсолютно всички, което е контрапродуктивно."
Той обаче остава скептичен към начина, по който ще бъдат подпомагани предприятията.

„Не може да третирате всички енергоемки предприятия под един калпак. Чисто и просто, защото заради пазарната конюнктура едните печелят, а другите - не толкова."

По думите му държавата от години отлага създаването на ясни правила за подпомагане, тъй като в началото на 2022 г. помощи са получавали всички небитови потребители, включително банки. Григор Сарийски подчерта, че самата логика на подпомагането противоречи на пазарните принципи:

„Субсидията е нещо, което е непазарно. Ако ще говорим за пазар - или оставяме предприятията да се оправят сами, или ако въвеждаме субсидии, те трябва да бъдат отпускани при строго определени критерии."

Проблем остава и липсата на определение за "енергийна бедност". Икономистът обясни, че Институт за икономически изследвания е разработил още по-широк индекс - енергийна уязвимост, който отчита редица фактори - доходи, безработица, климат и състояние на жилищата. По думите му близо 30% от населението в България попада в категорията на енергийно уязвимите, като проблемът не е ограничен само до по-малките населени места. Той посочи, че съществува и т.нар. „скрита енергийна бедност":

„Хората намаляват до минимум потреблението на електроенергия, просто защото не могат да си позволят разходите."