/КРОСС/ Малко под 10 процента от всички 13 хиляди секции у нас се определят като рискови. От крайно леви гласуващите в тези секции само за 4 години са станали крайно десни.

Институтът за развитие на публичната среда отчита подобни смени на поведението на избирателите като един от най-големите проблеми за демокрацията у нас. Друг "симптом" за проблемните секции е и нестандартната подкрепа сред гласуващите спрямо района. Така тези комисии се определят от експертите като "рискови секции".

„Сравнявайки данните за всички видове избори от 2013-та насам, става ясно, че това са секции, които се повтарят. Става ясно, че това са между 800 и 1000 секции, в едни и същи населени места, което говори за системен проблем, в който тези места са изостанали икономически назад спрямо други", каза Ива Лазарова - изп. директор на Института за изследване на публичната среда.

Най-голям брой рискови секции има в Хасково. Зад рязката смяна на електоралните предпочитания в един от кварталите тук обикновено стоят пари, помощи, опрощаване на версии в магазините или просто страх от силните на деня. Вече на 74, Емилия Михайлова казва, че винаги гласува, но за кого - решава в последния момент.

На централната улица срещаме Атанас, 71-годишен мъж, който е притеснен заради полицията в района.

„Те са тука, защото тука се купуват гласове. Тука се предлагат пари за гласуване. Не може да бъде това нещо. Досега никой не се е обадил... на тия избори още никой не е казал. Колко върви гласа тая година? Не мога да ти кажа. Колко пари дават? Нищо не дават. 30 лева, 20 лева дават, даваха преди. Не, не, не си заслужава", коментира той.

„Огромната част от секциите са в ромските махали по градовете, както и в села, където има концентрирано ромско население, което е изложено на риск от купуване на гласове. Засилено е полицейското присъствие с оглед наблюдение на лица и беседи с граждани с цел събиране на данни за предлагане и купуване и продаване на гласове", обясни гл. ком. Мирослав Христов, директор ОДМВР-Хасково. 

За да намалеят подобни ситуации, активни младежи започнаха кампания за масово набиране на наблюдатели в изборния процес и активно гласуване.

„Това е важно, защото колкото повече независими граждански наблюдатели има в секциите сега на предстоящите избори, а и те първа, не само на тези, които предстоят в момента, толкова по-прозрачен изглежда процесът и за гражданите. Толкова по-достъпно изглежда за тях ти да бъдеш реална част от този процес и той да не бъде толкова далеч от теб. Тоест той да не се свежда само до момента в който влизаш в урната", заяви Мария Пеловска от инициативата „Дай глас!".

Миналата година Конституционният съд определи избора на 16 народни представители за незаконен. Със същото решение за първи път нова партия влезе в Народното събрание месеци след края на изборния ден. Причината - откритите нарушения в протоколите, които променят коренно изборните резултати.

„В областите Монтана, Враца и Плевен, в които секции около 300 бюлетини бяха запълнени от 1 или двама членове на секционните комисии, а не от избирателите. Това е най-голямата злоупотреба", коментира Ива Лазарова.

Една от секциите с нарушения е 33-та СИК в Лом, където 72 гласа бяха обявени за недействителни след графична експертиза. Местните в квартала не крият, че пари се предлагат на всички избори.

„Значи ние ще гласуваме, ама няма да вземаме пари! Ние за петдесет евро, сто евро, няма как да ни откупуват! Искаме честни избори, за да могат да се правят тия пътища...", каза Никола Николов, жител на Лом. 

В секцията с нарушения няма нито един машинен вот. Съмненията за купени гласове в квартала отказват и Георги, и Витка да гласуват.

„И те сега, и тази година няма да гласувам! Да си продам гласа? Няма как да стане!", казва Георги Владов, жител на Лом.

„Не съм гласувала две-три години. Не искам да вземам пари", обясни Витка Георгиева, жител на Лом.

Крум е сред малцината, които застават с името и лицето си пред камера, за да разкажат какво се случва по време на избори в квартал „Хумата".

„Аз не съм сигурен, защото тука имаме един лихвар. Той двайсет години тука командва цялата махала... Да гласуват за която партия той определя. Тука има много грешки, тука комисията всичко знае и се правят, че нищо не разбират. Тука няма избори без да се раздават пари, без да купуват гласове! Ами сега съм разбрал около сто евро на човек... На глас - е, питай жената. Аз сега ще си отида и ще си гласувам по съвест. Не искам пари, аз никога не искам пари, но аз, ако не гласувам, мога да си имам проблеми, разбираш ли? Могат да дойдат да се бият с мене...", заяви Крум Трайков, жител на Лом.

Скоростното гласуване на 79 души за по-малко от час, липсата на бюлетини и сгрешените протоколи са само част от нарушенията, които съдът намери в резултатите от последните парламентарни избори.

„КС казва, че има огромен проблем със замяната на членове непосредствено седмица преди изборния ден. Те са лицето на изборната администрация. Всеки избирател вижда представители и си прави заключения как протичат изборите на основание поведението им. Това са 80 хиляди. Трябва да има повече обучения, по-разгърнати обучения на тези членове на СИК", коментира Ива Лазарова.

За да намалят нарушенията, младежите от инициативата „Дай глас" организират и масово присъствие при броенето на бюлетините.

„Много по-ефективно би могло да бъде, когато има точно присъствието на подобни независими наблюдатели на място в урните", добави Лазарова.

Кризата в политиката у нас води до все по-голям интерес сред младите избиратели, които и през декември изпълниха много от площадите на страната. Студентите обясняват това с новите формации, които бързо променят парламента ни.

„И абсолютно всяка една такава нова формация всеки път размести пластовете. Което е основният проблем. Това е един принцип, който и аз като студент по политически науки в Нов български университет посветих от известно време да изследвам, който аз наричам fast politics. Бърза политика. Това е точно на принципът на fast fashion, на fast food. Бързото потребление, което се случва в социалното пространство в последните години. И всъщност това е ползата, която всяка една от тези нови формации черпи. Бързото потребление и идеята за новата опция, която седи пред гражданите", заяви Мария Пеловска.

Прогнозите са, че високата избирателна и гражданска активност ще обезцени купения вот.

бТВ, „Тази неделя"