/КРОСС/ Проблемите с управлението на водните ресурси и на отпадъците в България са системни и не зависят от това кой печели изборите. Това каза снощи служебният министър на околната среда и водите Юлиян Попов предаването „Защо?" по бТВ.

Безводието ще остане дългосрочен проблем за страната. По думите му основната причина е липсата на координация между институциите - различни структури отговарят за различни неща, но тези отговорности не са координирани добре.

„Идеята за Борд за водите дойде от разговори с представители на Израел, защото те имат Борд за водите, който управлява водната система в Израел. Може би Израел е №1 в света по управление на водните проблеми. Трябва и ние да имаме Борд за водите. От този борд нищо няма да излезе", смята екоминистърът.

Той предупреди, че тази година отново ще има режим на водата в градовете, в които и миналата година имаше проблеми. Много малки населени места ще останат на тежък режим или ще се стигне до безводие, защото нямат необходимата инфраструктура, каза министърът.

„Недопустимо е 2026 г. в страна в Европейския съюз, в система, в която са изсипани милиарди, да има големи населени места със загуби от 70-80%, че някъде и над 90%.  Също е недопустимо да имаме такъв безобразен дефицит на данни. Ние в много случаи знаем, че има много голям проблем, знаем, че има големи загуби, но някой излиза и казва „Ама те много от загубите са от кражби". Ние се фиксираме върху получаването на пари от Европейската комисия вместо върху реалните цели на системата, коментира Попов.

Решението според него е в деполитизация на системата и повишаване на компетентността на управление.

В сектора за управление на отпадъците също има множество проблеми. Той посочи за пример липсата на прозрачност при формирането на екотаксите посочи за сравнение размера им в други държави в Евросъюза. Според него проблемът идва от слаб контрол върху частните организации, които ги определят. Той смята, че няма обосновка за вдигането на тези такси. „Подготвяме пакет законодателни промени - системата да стане по-прозрачна и по-конкурентна", добави Попов.

Законодателството в тази сфера не е актуализирано. „Много категории отпадъци ги няма в закона. Необходима е доста по-сериозна активност и предприемчивост от страна на общините", добави Попов.

По думите му Министерството на околната среда и водите е в голям дълг по отношение на придвижването на няколко законови и други регулаторни инициативи, които да вкарат т.нар. депозитна система и да насърчат въвеждането на принципа "замърсителят плаща", както и да коригират нелогично високите продуктови такси.

Приходите от въглеродни емисии за миналата година са 600 милиона евро, които заедно с допълнителните данъци от енергийната система влизат във Фонда за сигурност на енергийната система, възлизащ на 1,3 милиарда евро. Тези средства могат да бъдат изразходвани целево за енергийна бедност и подпомагане на индустрията, посочи служебният министър.