/КРОСС/  Историята на Даниел Мечев и Юлияна Цветкова започва преди десет години именно в „Елаците-Мед". Тогава и двамата работят в един цех без да подозират, че общата работна среда ще се превърне в основа не само за професионално партньорство, но и за семейство. С времето техните пътища се преплитат -непринудено и с уважение към труда, който всеки от тях полага.

Днес, десетилетие по-късно, Даниел и Юлияна продължават да развиват своя професионален път в Мелнично-флотационен цех. Той е технолог по обогатяване на полезни изкопаеми, а тя - инженер, минен диспечер/технолог. Двамата са пример за това как една работна среда може да се превърне в общност, а общността - в място, което променя лични истории. Разговорът с тях разкрива ценностите, които ги водят - стабилност, професионализъм, взаимна подкрепа и усещане за принадлежност към компанията.

След като Даниел започва работа в „Елаците-Мед" преди 15 години, той бързо разбира, че е попаднал на място, което може да му предложи не само сигурност, но и професионален растеж. Още от първите дни усеща, че тук има среда за развитие: „Един млад човек в компания като „Елаците-Мед" има възможност да научи много, а след това идват и другите неща с отговорност и израстване в кариерата. „Това, което ме задържа през годините е екипът, динамиката на работа и чувството за значимост на труда ми", споделя Даниел. В съвместната работа с опитни колеги и ръководители, той има възможност да усвои ключови умения, които определят професионалния му подход и днес. Те му показват не само технологичната страна на процесите, но и как се управляват хора и се носи отговорност.

Модернизация, автоматизация и безопасност

По подобен начин, Юлияна влиза в компанията с очаквания, които бързо се променят. Оказва се, че средата е много по модерна, добре организирана и технологично напреднала, отколкото си е представяла. С времето и двамата наблюдават как технологичната база се развива и как автоматизацията се превръща в неизменна част от производството. Това не само улеснява процесите, но и повишава усещането за сигурност и контрол. Даниел споделя, че през годините технологиите са се модернизирали значително, а нивото на автоматизация и изискванията към безопасността са станали още по строги и систематизирани. Юлияна, от своя страна, вижда тези промени от позицията на минен диспечер - роля, в която технологичните системи са ежедневен инструмент. Тя споделя: „Видях колко модернизирана и технологично развита е средата, работният процес е добре организиран, а безопасността и ефективността са приоритет."

Постепенно и при двамата идват нови отговорности

Преходът на Даниел от началник смяна към технолог подчертава доверието от страна на ръководството на компанията и му дава по широка перспектива. Докато преди фокусът му е бил върху организацията, координацията и следването на плана, сега той гледа на производството като едно цяло и споделя: „Като технолог отговорността ми вече е по насочена към анализ на процесите, оптимизация и подобрения, гледам на производството в по широк мащаб." При Юлияна пък работата като диспечер се свързва с бързи решения, и непрекъсната комуникация с различни звена. Тя описва ежедневието си като динамично и изискващо отлична координация.

И за двамата най-силните моменти са свързани с предизвикателствата.

Даниел признава: „Най голямото предизвикателство за мен винаги е било управлението на хора в напрегнати ситуации - при аварии, ремонти или натоварени производствени периоди. Успешното справяне приемам като екипно постижение." А Юлияна намира своето най-голямо признание в доверието на колегите, което е изграждала с годините: „За мен това е признание, че се справям отговорно и професионално със задачите си", споделя младата дама.

И за двамата най-важното са хората, с които работят. Именно екипът прави дните по леки, решенията по бързи и резултатите по стабилни. Даниел споделя: „В „Елаците-Мед" хората разчитат един на друг." Юлияна добавя, че усещането за принадлежност идва от екипа, взаимното уважение и общите цели, а подкрепата между колегите създава усещането, че си част от нещо по голямо и значимо.

Социалната политика също допринася за това. Юлияна, подчертава значението ѝ: „Социалните придобивки ми дават спокойствие и усещане за стабилност, важно е да усещаш, че си ценен и сигурен член на екипа." Тя смята сигурността на работното място за най-смислената придобивка, защото ѝ позволява да планира бъдещето си и да се чувства спокойна и затова, че живее в района, в който е израснала.

„Предаването на знания е част от пътя"

С натрупания опит идва и осъзнаването, че следващото поколение специалисти трябва да бъде подготвено. За Даниел работата рамо до рамо с колеги с десетилетия опит е ценен урок. Той вярва, че трябва да предадеш знанията си на следващото поколение и споделя, че с удоволствие би бил наставник. Юлияна подчертава, че развитието зависи от личните качества, а не от пола. „Възможностите са равни - важно е как работиш", казва тя и добавя, че се вдъхновява и от жените в ръководни роли в компанията, които според нея са силен знак за модерно и равнопоставено управление. И двамата вярват, че желанието за развитие е двигателят на успеха. За Даниел това е стремежът да става по-добър и да допринася за предприятието, а за Юлияна - увереността, че справянето в динамична среда е доказателство за професионализъм. Юлияна е и активен ментор на учениците в дуалното обучение, като им помага да навлязат уверено в професионалната среда.

Даниел и Юлияна са пример за устойчивост - както в професионален, така и в личен план. Запознали се в „Елаците-Мед" преди десетилетие, днес те продължават да изграждат както своето семейство, така и своята кариера. Имат прекрасна дъщеричка, която ги радва в свободното им време след работа.

Техният разказ показва, че когато средата е модерна, отношенията - подкрепящи, а развитието - реално възможно, работното място може да се превърне в общност, която изгражда професионалисти и оставя следа в живота на хората. А успехът винаги е резултат от опит, желание за учене и сплотен екип.