/КРОСС/ Инфраструктурният дефицит блокира бизнеса, туризма и задържането на младите хора

Регионалното развитие и благоустройството са в основата на икономическия и социалния живот, а състоянието на инфраструктурата е пряк резултат от държавната политика към отделните области. Преодоляването на дисбалансите между регионите, насочването на инвестиции извън столицата и развитието на местната икономика са сред ключовите приоритети, заложени в политиката на „Възраждане" .

Именно през тази призма трябва да се разглежда състоянието на област Добрич - регион с огромен потенциал в земеделието и туризма, но със сериозни дефицити в инфраструктурата, свързаността и инвестиционната среда. Това заявява водачът на листата с кандидати за народни представители от „Възраждане" за 8 МИР - Добрич Константина Петрова.

По думите ѝ дългогодишната липса на последователна държавна политика е довела до изоставане, което днес се изразява в лоша пътна свързаност, незавършени ключови проекти и ограничени възможности за развитие. Областта е сред най-силно засегнатите от обезлюдяване в страната, като причините са пряко свързани с липсата на инвестиции и реална икономическа перспектива.

Липсата на завършена автомагистрала „Хемус", забавянето на разширението на пътя Варна - Добрич и неремонтираната отсечка Генерал Тошево - Кардам създават реални бариери пред бизнеса и възпрепятстват икономическото развитие на региона. Според Петрова тези проекти не са просто инфраструктурни, а ключови за свързаността на Добруджа с останалата част на страната и с международните коридори.

Тя подчертава, че лошата инфраструктура не само затруднява ежедневието на хората, но и блокира развитието на туристическия потенциал на региона, който би могъл да носи значителни приходи. Въпреки природните дадености и стратегическото местоположение, липсата на качествени транспортни връзки откъсва областта от икономическите процеси в страната.

В рамките на обиколките си в региона Петрова посочва и системния проблем с т.нар. „ремонт на ремонта", при който извършените дейности са некачествени и краткотрайни, което води до разхищение на публични средства без реален ефект за хората. Особено тежко е положението в малките населени места, където разбитите пътища затрудняват достъпа до здравни, социални и административни услуги.

Като част от по-широката визия за регионално развитие тя поставя акцент и върху необходимостта от модернизация на железопътния транспорт, включително развитие на връзките между Добрич и Варна, които биха могли значително да съкратят времето за пътуване, да облекчат трафика и да създадат условия за нови инвестиции.

Тази картина съвпада с националния проблем за концентрацията на икономическа активност в ограничен брой центрове и изоставането на цели региони, което според „Възраждане" може да бъде преодоляно чрез целенасочена държавна политика за развитие на регионалната икономика, насочване на инвестиции към стратегически райони и създаване на условия за задържане на населението .

Според Петрова развитието на инфраструктурата не е въпрос на удобство, а на оцеляване за региона, тъй като без свързаност няма инвестиции, без инвестиции няма работни места, а без тях обезлюдяването ще продължи. Тя е категорична, че без ясна държавна политика, насочена към реално развитие на регионите, Добрич ще продължи да губи своя икономически и демографски потенциал.

„Когато няма инвестиции и перспектива, младите хора търсят бъдещето си другаде", посочва тя, подчертавайки, че решението минава през свързаност, модерна инфраструктура и активна държавна политика в подкрепа на регионите.