/КРОСС/ Надежда Андреева е начален учител на първокласници, но в свободното си време се посвещава на едно необичайно изкуство - иглонабиване на вълна върху великденски яйца. Първата стъпка е изработването на „кожухче" или основа от вълна, която се набива със специални игли, докато покрие цялото яйце. „Първоначално като започнах, го правех само с една игла, което ми отнемаше много време, но след това открих една машинка с няколко игли и обличането става по-бързо", споделя Надежда.

Всичко започва в училище по време на мартенска работилница за изработка на мартеници. Едно от децата носи „жива вълна" - натурална, неусукана вълна на прежда. Първата фигурка, която Надежда прави с мокро сплъстяване, са две черешки. „Толкова много ми хареса, че после направих черешки на всичките си познати", спомня си тя. По-късно открива техниката на сухото иглонабиване и усеща, че това е нейната дарба. „Взех иглата и изведнъж все едно знаех какво да правя. Сякаш някой ми я спусна тази дарба в ръцете", разказва учителката.

Надежда е работила като медицинска сестра, следвайки примера на майка си, но признава, че учителството винаги й е било на сърцето. Според нея началните учители са „особено племе" и трябва да си богат отвътре, за да дадеш част от себе си на децата. Работата с вълната ѝ носи спокойствието, от което има нужда след напрегнатия ден в класната стая. „Професията ни стана трудна, времената са такива, дигитализацията навлезе масово, а тези телефончета са постоянно в ръцете на децата. Но те продължават да обичат празниците и да очакват Великден", казва тя.

Творбите на Надежда вече са пръснати по целия свят - нейни яйца има във Филипините, Лос Анджелис и в цяла Европа. За нея Великден е празник на надеждата и сплотеността. „Най-важното е хората, семейството да са заедно. След мрака винаги идва слънце", вярва Надежда. В нейната малка кухня, където някога баба й е месила козунаци на топло до печката, днес тя продължава традициите, макар и по свой собствен начин.