/КРОСС/ Преди 1989 г. България е била третият най-голям производител на храни за астронавти след САЩ и Русия. А родна компания отново работи по създаването на меню за Космоса.

„Почти всяка храна може да стане космическа", обяснява астрофизикът Людмила Филипова, съосновател на компания за космическа храна.

По нейна идея менюто, разработено преди повече от 50 години, отново се създава в Института по криобиология. Сред предложенията има както традиционни ястия като мусака, така и кускус със сирене.

"В Космоса заради микрогравитацията всяка част от тялото страда. Налягането в главата много се повишава - не можеш да дишаш добре, не усещаш вкуса на храната, гади ти се и храненето се превръща в предизвикателство. И именно България дава този принос с разнообразното меню и с пикантния вкус. Чули сте, че на кораба Орион е занесено голямо количество лют сос, точно поради тази причина", разказва Филипова.

Менюто на екипажа на "Артемис II" включва разнообразни храни като тортила, коктейл от скариди, пет вида лют сос и други.

"Това е зелен боб. Ние трябва да ядем зеленчуци дори и в Космоса, но не се тревожете, дават ни и макарони със сирене", казва астронавтът Кристина Кох.

За да бъде подходяща за Космоса, храната преминава през процес на лиофилизация. Това означава, че продуктите се замразяват при изключително ниски температури, след което влагата се извлича. Така се постига дълъг срок на годност, минимално тегло, запазване на хранителните качества.

„Не се използват консерванти - всичко се случва благодарение на вакуума и изсушаването", допълва Филипова.

След добавяне на вода лиофилизираната храна възвръща своята структура и вкус. И така космическата мусака е почти неразличима от прясно приготвената - с автентичен вкус и аромат.

"От миналата година сме в разговори с частни космически компании, които ще отговарят за създаването на база на Луната, както и бъдещите космически станции, както и бъдещите мисии до Марс, надяваме се и нашите храни да бъдат избрани", споделя Людмила.

Мисията "Артемис" е продължение на програмата "Аполо", при която 12 души стъпват на Луната.

"Тогава беше използвана ракетата Сатурн 5, в която ключов инженер е именно българският професор Виден Табаков. Това е много важно да се знае, негов ученик е бил дори Нийл Армстронг. А в сегашната ракета, която се използва SLS, там камерите, които се използват са направени от български от инженери", разказва астрофизикът.