/КРОСС/ Боядисването на великденски яйца е част от традицията на празника. Но в някои части на България те са изкуство - не просто боядисани, а изписани с восък. Тази многовековна традиция се пази в Чепинския край.

Дървена пръчка, метален накрайник и малко восък - така започва процесът по писане на яйцата. Пчелният восък се нагрява и върху повърхността започва да се рисува с много търпение.

„Яйцето трябва да се раздели на две, на четири, на осем и след това започваме да изписваме фигурите", разказва майсторката Елена.

Всичко започва с ред и прецизност. След разделянето идват фигурите - точки и линии, които се превръщат в сложни орнаменти. „Стараем се да правим прави линии, тънки, да бъде като дантела", допълва тя.

Тази прецизност не идва лесно. Тя се учи с години и се предава от майсторите на младите. „По-старите майстори преподаваме на по-младите. Някой трябва да наследи тази традиция", казват занаятчиите.

А за някои срещата с изкуството е съвсем нова. „За пръв път дойдох тук да пиша, като мама ме заведе. Даже не знаех, че има такава традиция в града", споделя малко момиче. И майсторите някога са били ученици. Традицията често се предава в семейството.

„Като стар каменски род, моята баба е писала яйца, и мъже пишат яйца. И така през поколение съм наследила дарба да изписвам великденските яйца", разказва една от жените.

Както в повечето изкуства, и тук няма връщане назад. „Където е минало восък, няма да може да се оправи, но дефектът става ефект", казват майсторите.

След завършването на писането, яйцата се потапят традиционно в червена боя - цвят на живот, вярата и възкресението. „На времето са ги правили по тази технология, варяли са ги в памучна червена боя, за да се получи този наситен бордо цвят, от който изпъква шарката", обясняват те.

И чак тогава се разкрива истинската картина - скрита до последно под восъка.

„То е свещено нещо да изписваш едно великденско яйце с писалка и восък. Това ги прави ценни яйцата", казват майсторите. Тази традиция не е само местна - среща се в цяла Европа. Но у нас носи своята специфика.

„Във Велинград, Ракитово, Костенец, Ихтиман, Метрополея, а в последните години и в Елешница и Добринище, е разпространена техника с писалка и восък, с която се изписват прекрасни орнаменти. В миналото това е било свещено действие", обяснява Георги.

Всеки символ носи послание.

„Това, което се рисува, е свързано с вярванията на хората. Един от най-разпространените орнаменти е кръстът. Има и други - като „звездата", разпространена и в Румъния и Унгария. Тук има и орнамент „стълбата", свързан с вярването за стълбата към небето. Пеперудата пък е символ на човешката душа", разказват пазителите на традицията.

Някога изписването е било ритуал. Днес - традиция, която продължава да живее. В ръцете на тези, които я пазят... и на тези, които тепърва я откриват.