/КРОСС/ По пътя за Видинци коли няма, а в селото няма хора. Ръчичка и половина - така Чана Русева брои седемте жители на Видинци. Идва преди години да гледа майка си и остава да живее сама в голямата къща. Селото е откъснато от света и автобус идва само по заявка.

Най-близкият магазин е на 5 км в съседното село Инзово и през лятото Чана ходи пеша.

През зимата й помагат съседи с кола, които купуват и за нея. Живее с минимална пенсия, но казва, че й стига.

„Сега ми купиха агнешко, дори си го разпределих на две, килограм и нещо. Тук като няма магазин, така е. Човек така явно живее по-простичко и с по-малко", разказва жената.

Най-близките съседи са Мария Костова и съпругът й. Веднъж месечно ходят до Ямбол за пенсиите и за лекарства.

„Наистина цените са увеличени, защото всеки месец лекарствата имат надценка", казва Мария.

От най-малкото село Видинци отиваме в Бояджик, за да попитаме предпразнично за какво стигат парите. Хората разказват, че те не стигат за много.

В селския магазин оборотът предпразнично скача, но предимно от хляб и козунаци.

За поредна година на Великден доброволци ще посетят самотни възрастни хора от 44 села, за да им дарят храна. Пакетите ще стигнат и до най-далечните села.