Морякът, който стана игумен, и чудото с лековитата вода в Странджа
Секция: ЛЮБОПИТНО
12 Април 2026 16:17
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Морякът, който стана игумен, и чудото с лековитата вода в Странджа

/КРОСС/ Единственият действащ манастир в планината - „Св. Живоприемен източник", пази хилядолетни тайни и надежда за изцеление

В деня на Възкресение Христово се пренасяме на едно свято място, скрито в сърцето на Странджа. Само на 4 километра от село Голямо Буково се намира манастирът „Св. Живоприемен източник" - единствената действаща обител в този край, която носи в себе си духа на миналото и силата на вярата.

Макар днес от някогашния женски манастир да са останали предимно руини, мястото продължава да привлича стотици поклонници. Според исторически извори, тук е била люлката на исихасткото движение, практикувано от св. Патриарх Евтимий Търновски. Археолозите вярват, че под съвременните основи лежи древен храм от XII-XIV век, като съществува хипотеза, че именно тук се е простирал легендарният Парорийски манастир. 

Пазител на това свято място днес е отец Александър - игумен на манастира с необичайна съдба. Преди да облече расото, той е бил моряк, прекарал години в открито море. „Проумях със сърцето си и реших да стана свещеник. Отидох при духовника си, а той ми каза: „Още е рано, когато му дойде времето". И времето дойде", споделя той в ефира на "Събуди се" по NOVA. Отец Александър често сънува морето, но не съжалява за избора си да служи на Бога и да се грижи за странджанската обител.

Централно място в историята на манастира заема лечебното изворче, което според вярващите притежава чудотворна сила. Легендата разказва за местния жител Коста Стоянов, на когото Богородица се явила в сън и посочила мястото на извора. Първоначално той не повярвал, но когато ръцете и краката му се покрили с рани, след третото явяване на Божията майка, той намерил водата, измил се и оздравял.

През 1873 г. с помощта на жители от околните села е изградена църквата, а изворът, който извира директно от олтара, никога не пресъхва - дори в най-големите суши. „Това не е обикновена вода, но трябва да има вяра и молитва пред иконата на Света Богородица", категоричен е отец Александър.

Днес манастирът остава символ на духовното единство в Странджа, а местните жители дори посвещават стихове на своя „Живоприемен източник", молейки се той да остане закрилник на планината и хората в нея за вечни времена.

Повече гледайте във видеото.

Кореспондент: Елена Танева

 

Източник: Нова телевизия