/КРОСС/ Актьорите разказват за битовите си навици, професионалните предизвикателства и смисъла на отношенията между хората

„Това е изграден синхрон с годините". С тези думи актьорите Силвия Лулчева и Васил Бинев снощи коментираха отношенията си в предаването „На Фокус". Двамата гостуваха на връх Великден, за да разкажат за семейния живот и професията на озвучаващи артисти. 

Относно това дали у дома използват актьорските си гласове по време на спорове, Васил Бинев обясни, че двамата почти не се карат. „Преминаваме направо в жестомимичен превод и почти пантомимно, защото никой не иска да упражнява дори вербално насилие към волята на другия", заяви той. По думите му в тяхното семейство „високият тон" не се използва. Силвия Лулчева допълни, че вкъщи цари тишина, тъй като и двамата са постоянно натоварени с работа в дублажните студиа.

⇒ Образите в киното и реалността

Силвия Лулчева разказа история от времето на сериала „Откраднат живот", в който Васил Бинев играе отрицателен герой. Тя сподели как жена я попитала: „Как може Силвия Лулчева да е жена на тоя затворник?". Васил Бинев призна, че се чувства добре в ролята на „лошия": „В тази роля се почувствах много удобно, много приятно. Дойде ми отвътре да измъчвам, да манипулирам хората. Лошите герои имат гръбнак, имат биография".

⇒ Синхронът в ежедневието

Актьорите споделиха, че често проявяват случаен синхрон. Случва се да се засекат в едно и също студио за дублаж, без да са обсъдили програмата си предварително. „Пазаруваме симетрично - имаме само домати, но никой не е взел краставици, защото всеки си е казал: „Аз ще взема домати", разказа Бинев.

Относно професията на озвучител, Васил Бинев подчерта, че гласът сам по себе си не е най-важното. Силвия Лулчева даде пример с Пенчо Славейков, който е заеквал, но е бил желан събеседник. „Говоренето не е само звук, а силата на мисълта, която опаковаш в него", обясни тя.

Силвия Лулчева сподели виждането си за празника. „Истинският Великден не е просто само този ден. Големият Великден са отношенията между хората. Това е единственото, което бихме могли да съхраним, опазим и да държим на едно ниво, неопетнено доколкото е възможно от общия тон на лошо говорене. Да се погледнем в очите и да си кажем нещо много малко, просто, но истинско и откровено", каза тя.