Поверията след Великден: Поздравяваме се с „Христос Воскресе“ 40 дни - до Спасовден
Секция: ЛЮБОПИТНО
13 Април 2026 10:48
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Поверията след Великден: Поздравяваме се с „Христос Воскресе“ 40 дни - до Спасовден

/КРОСС/ Етнологът д-р Милушева подчерта, че яйцата са свързани с идеята за нов живот, възраждане и плодородие

Светлата седмица, която започва със Светли понеделник, е най-радостният период в християнския календар след Възкресение Христово. Тя е посветена на победата на живота над смъртта и на празничното настроение, което според традицията се прелива в ежедневието на хората чрез гостувания, събирания и общи празненства.

По темата за символите и обредите в този период в ефира на предаването „Твоят ден" гостува етнологът д-р Анелия Овнарска-Милушева. Тя обясни, че в българската традиция празниците съчетават религиозното и т.нар. „битово християнство" - начинът, по който вярата се преплита с народните обичаи и ежедневните практики.

Според нея самото понятие „празник" идва от идеята за „празен ден", който хората изпълват не с работа, а с общуване, веселие и споделеност. В Светлата седмица това се изразява в тридневно празнуване, а поздравът „Христос Воскресе" остава актуален дори до 40 дни след Великден - до Спасовден.

Един от най-разпознаваемите символи на празника са яйцата. Д-р Овнарска-Милушева подчерта, че те са свързани с идеята за нов живот, възраждане и плодородие. В традиционната култура Светли понеделник се нарича още „разметен" или „разтурни понеделник", когато младите хора са търкаляли и подхвърляли яйца извън населените места. Вярвало се е, че този обичай носи здраве и предпазва от природни бедствия като градушки.

Особено значение има и червеното яйце, което според народните вярвания носи защита и благополучие. В миналото то дори се заравяло в нивите като символична защита на реколтата от природни бедствия и лоши сили.

Етнологът обърна внимание и на други традиции, като изнасянето на големи кантари, с които хората се теглели след празничната трапеза. Вярвало се е, че който „тежи" стабилно на Великден, ще бъде здрав през цялата година.

По отношение на храните д-р Овнарска-Милушева посочи, че козунакът е сравнително нова традиция у нас - на около век, дошла от Западна Европа. В по-старите български обичаи вместо него се е приготвял обреден хляб, украсен с яйца и символични орнаменти, които са носели благословия и защита.

Тя подчерта, че въпреки модернизацията, много от старите традиции се запазват. Семейството остава в центъра на празника, а все повече хора се връщат към приготвянето на обредни хлябове и спазването на стари обичаи като боядисването на първото червено яйце на Велики четвъртък.

Д-р Милушева отбеляза, че Великден продължава да бъде един от най-тачените празници у нас - време за събиране, споделеност и връщане към корените, които, въпреки промените на времето, остават живи в българската култура.