/КРОСС/ Разходите изпреварват приходите, а все по-голяма част от тежестта се поема от домакинствата и индустрията

Експертният доклад „Оценка на устойчивостта на здравноосигурителната система в Република България. Мерки за повишаване на приходите в бюджета на НЗОК за 2026-2027 г.", който бе представен по-рано днес от екипа на „Health Metrics", показва, че системата е изправена пред задълбочаващ се структурен натиск. Разходите за здравеопазване нарастват по-бързо от приходите, населението застарява, а близо 50% от работната сила вече е над 45 години, като тази тенденция едновременно повишава нуждата от лечение и ограничава приходите от здравноосигурителни вноски.

Основният извод е, че настоящият модел на финансиране вече не отговаря на реалните демографски, социални, здравни и икономически условия. Без структурни промени, НЗОК ще продължи да генерира дефицити, а системата ще функционира в режим на постоянно кризисно управление. Най-сериозната финансова тежест идва от хроничните и социалнозначими заболявания, чието лечение е продължително и все по-ресурсоемко.

Докладът подчертава и ограниченията на приходната база, а именно застаряваща работна сила и ограничен потенциал за ръст на осигурителните приходи. Към момента на един човек на 65 и повече години се падат по-малко от трима души в трудоспособна възраст, а прогнозите сочат, че делът на хората над 65 години може да достигне около 31% до 2050 г. В същото време системата страда от дълбок структурен дефицит: публичните средства покриват едва 63% от разходите за здравеопазване, а директните плащания достигат 36% - най-висок дял в ЕС и над два пъти средното ниво от 16%. Това се отразява пряко върху домакинствата, за които средните разходи за здравеопазване са нараснали с около 60% за последните пет години. Така системата не само не осигурява достатъчна защита, но и създава допълнителна финансова уязвимост за своите граждани.

Съществен проблем е и диспропорционалната структура на разходите за здравеопазване, които са силно концентрирани в лечение на усложнения в болниците, вместо ранно откриване и контрол на заболяванията в домашни условия.

„Системата е ориентирана към финансиране на лечението, а не към превенция, което дългосрочно я прави по-скъпа и по-малко ефективна. Недостатъчните инвестиции в извънболнична помощ, профилактика и скрининг водят до по-високи разходи в по-късен етап и по-лоши здравни резултати за населението. Същевременно страната ни регистрира едни от най-високите нива на обща и предотвратима смъртност в ЕС.", сподели Аркади Шарков, здравен икономист и управляващ партньор в „Health Metrics".

Особено значимо изоставане се наблюдава при лекарствените разходи, където бюджетите системно се подценяват спрямо реалното потребление. Все още има доста лекарства, които не се реимбурсират напълно от НЗОК и на пациентите им се налага да доплащат за тях. Държавата контролира цените на производител и не позволява те да са по-високи от най-ниските в Европейския съюз. Същевременно надлимитните плащания за лекарства се изземват от фармацевтичните компании чрез механизма за контрол на разходите под формата на задължителни отстъпки. Тези отстъпки са нараснали с около 115% между 2022 и 2025 г., достигайки близо 450 млн. евро за 2025 г. и с очакване да надхвърлят 500 млн. евро през 2026 г. Това поставя под въпрос устойчивостта на модела и достъпа на пациентите до съвременни терапии. Настоящият модел води до ситуации, при които част от компаниите предоставят лекарства при много ниски или дори отрицателни стойности и е предпоставка за изтеглянето на много от тях от пазара, като същевременно отказва нови компании да навлязат.

Допълнителен риск е липсата на адаптивност в нормативната рамка - фиксирана здравноосигурителна вноска, краткосрочно бюджетиране и отсъствие на средносрочна визия. Това води до „предвидима непредвидимост"- системата ежегодно планира недостиг на средства, без да адресира причините.

На този фон докладът предлага пакет от мерки за повишаване на приходите в бюджета на НЗОК за 2026 и 2027 г. и стабилизиране на системата:

1. Преразглеждане на здравноосигурителната вноска и включване на работещите в публичния сектор (от сегашните 8% към 10% при поетапен и социално балансиран подход), с потенциал за кумулативни ползи над 3 млрд. евро до 2040 г.

2. Намаляване на броя на неосигурените лица
(оценявани на 11-12%) чрез по-активни политики и контрол

3. Целеви трансфери от държавния бюджет, включително чрез акцизи върху вредни за здравето стоки

4. Гарантиране на минимален годишен ръст на бюджета за здравноосигурителни плащания от поне 10%, за да се покрива растящият разходен натиск

5. По-реалистично планиране, защита и пропорционално нарастване на бюджета за лекарства

Финалният извод на Health Metrics е, че българската здравноосигурителна система е в състояние на натрупваща се структурна уязвимост. Без навременни решения, тя ще продължи да функционира в режим на криза, която може да стане неуправляема. При целенасочени реформи, обаче, България може да премине към по-устойчив, предвидим и социално справедлив модел на здравно финансиране.