/КРОСС/ Анализът му определя „Възраждане"  като устойчив политически феномен и израз на по-дълбока обществена промяна в България

„Възраждане" не е просто политическа партия, а устойчив феномен, който отразява дълбоки процеси в България и Източна Европа. Това заявява международният анализатор Лев Вершинин в обширен коментар за развитието на българската политическа сцена.

По думите му интересът към България не е случаен - както заради професионалната му работа, свързана с изследване на електоралните процеси в Източна Европа, така и поради личния му интерес към българската история, на която е посветил сериозно изследване.

Според Вершинин именно в България, на фона на изчерпаните традиционни партии и краткотрайните политически проекти, се появява и утвърждава „Възраждане".

„По всички правила на съвременната технологична политика подобна формация би трябвало да се появи, да проблесне и бързо да изчезне. В България се случи точно обратното - след силен старт последва укрепване и трайно присъствие", посочва той.

Анализаторът подчертава, че развитието на партията не може да бъде обяснено единствено с протестен вот или с кризата на традиционните политически сили.

„Става дума за по-дълбоки процеси - за изчерпване на модела, който определя развитието на Източна Европа след края на Студената война", отбелязва Вершинин.

По думите му в продължение на десетилетия на страните от региона е била предложена ясна формула - отказ от класическите принципи на националната държава в полза на интеграция в наднационален ред, основан на либерална демокрация, глобален пазар и транснационално управление.

„Тогава това изглеждаше привлекателно. Днес, когато резултатите се разминават с очакванията, все повече хора си задават въпроса защо", посочва той.

В този контекст Вершинин обръща внимание на противоречивите резултати от този модел - от една страна модернизация и интеграция, но от друга демографска криза, изтичане на млади хора, отслабване на индустрията и ерозиране на усещането за национален суверенитет.

„Закономерно възниква търсене на политическа сила, която да постави под въпрос този модел. За мнозина в България това е „Възраждане", заявява анализаторът.

Той акцентира върху стабилността на електората на партията като ключов фактор за нейното утвърждаване.

„Особеното не е просто популярността, а устойчивостта - знак за доверие, изградено чрез последователност", посочва Вершинин.

Според него „Възраждане" връща в българската политика нещо, което дълго време е липсвало - идеята.

„Простата идея, че българинът трябва да живее в собствената си страна с усещането, че това е повод за гордост, се оказва силен политически фактор", отбелязва той.

Анализаторът подчертава, че партията се отличава с цялостна политическа позиция и собствен облик, в контекст, в който повечето партии си приличат.

„Тя говори не на езика на управленските формули, а на убежденията", посочва Вершинин.

Централно място в тази позиция заема суверенитетът - не формален, а реален.

„Ако ключовите решения се вземат извън страната, демокрацията се превръща в процедура без съдържание", отбелязва той.

В този смисъл, според него, „Възраждане" се възприема не просто като опозиционна партия, а като движение в защита на правото България да бъде субект, а не обект на историята.

В по-широк европейски контекст Вершинин вижда партията като част от тенденция - засилване на сили, които настояват за възстановяване на ролята на националната държава.

„Политиката все по-често се превръща в техническо управление без идеи. В този контекст „Възраждане" връща самата идея за избор - между различни визии за бъдещето", посочва той.

Анализаторът отбелязва и критиките към партията, включително обвинения в популизъм и радикализъм.

„Остротата на тези атаки показва съпротивата на система срещу сила, която поставя под въпрос самите ѝ основи", заявява Вершинин.

Според него обаче истинското изпитание тепърва предстои - дали „Възраждане" ще успее да се превърне от сила на критика в сила на управление.

Въпреки това той е категоричен, че партията вече надхвърля рамките на обикновен политически проект.

„Нейният устойчив успех показва края на една епоха - епоха, в която се смяташе, че политиката може да съществува без идеология, държавата - без реален суверенитет, а обществото -  без историческа памет", посочва анализаторът.

В заключение Вершинин определя „Възраждане" като израз на по-широк процес.

„Това е стремеж към връщане на смисъла на политиката - като инструмент за колективно самоопределение. За мнозина това вече е повече от партия - това е символ на отказа да бъдеш пасивен наблюдател и заявка за връщане на достойнството", заключава той.