Васил Терзиев пред SRF: Правилата да важат за всички, за да има държава, а не зависимости
Секция: Интервюта
17 Април 2026 14:41
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Васил Терзиев пред SRF: Правилата да важат за всички, за да има държава, а не зависимости Интервю за SRF

/КРОСС/ Янис Фарлендер от швейцарското радио SRF разказва как работи корупционният модел в България и защо София е под постоянен натиск да се впише в него

„Правилата трябва да важат за всички. Иначе няма държава - има зависимости." Това заявява кметът на София Васил Терзиев в интервю за SRF. В него той говори за натиска върху Столичната община и за отказа ѝ да участва в добре познатия в България модел на зависимости между политика, бизнес и институции. По думите му, когато една администрация откаже да играе по тези правила, системата реагира - чрез блокиране, саботаж и опити да бъде представена като некомпетентна.

Репортажът на журналиста от SRF Янис Фарлендер поставя този разговор в по-широкия контекст на политическата ситуация в страната - след масови протести срещу корупцията и на прага на предсрочни парламентарни избори. София е показана като ключов пример за сблъсъка между опит за нов тип управление и дългогодишно изграждана система на контрол.

„Винаги можеш да кажеш „не" - дори на тези, които с години са свикнали да получават „да" от политиката," казва Терзиев пред Фарлендер.

В репортажа се проследява как в продължение на над 20 години управлението на ГЕРБ създава среда, в която достъпът до публичен ресурс и институционални решения често зависи не от правила, а от политическа близост. 

В този модел контролът върху общините е ключов, защото именно там се разпределят ресурси, възлагат се обществени поръчки и се изгражда политическо влияние.

Когато една институция започне да отказва участие в установения модел, натискът срещу нея нараства. Васил Терзиев показва, че въпреки това съществува алтернатива - управление, което поставя граници, обобщава Фарлендер.

Като конкретен пример за натиск е посочено разпределението на държавното финансиране, при което София получава символичен ресурс (по време на кабинета "Желязков" - бел. а.) на фона на значително по-големи средства за по-малки общини. Според Терзиев това не е просто дисбаланс, а инструмент за политическо въздействие.

Репортажът засяга и темата за съдебната система, като отбелязва случаи на арести на опозиционни политици, определяни от експерти като слабо аргументирани. Според множество наблюдатели това създава усещане за избирателно правосъдие и използване на институции за сплашване на неудобни фигури.

Особено показателен е казусът със сметосъбирането в София, описан като пример за директен сблъсък със съмнителни икономически интереси. В репортажа се посочва, че участници с по-ниски оферти са били отстранявани, компании са били подложени на натиск и в крайна сметка се е стигнало до саботиране на услугата. 

Отговорът на общината - да поеме дейността със собствен ресурс - е представен като отказ да се отстъпи пред натиска.

Материалът обръща внимание и на по-широката роля на икономико-политически кръгове, включително фигури като Делян Пеевски, посочвани от международни и местни източници като влиятелни в съдебната и политическата система.

Кметът на София подчертава, че ще продължи да работи с всяко законно избрано правителство, но без да прави компромис с обществения интерес: „Правилата трябва да важат за всички. Иначе няма държава - има зависимости."

 

Пресцентър
Столична община