/КРОСС/ „Възраждане" заявява ясно: процесът по въвеждане на еврото в България не беше резултат от открит обществен дебат и информирано съгласие, а от последователни политически действия, които вървяха в разрез с нагласите на българското общество.

В продължение на години на гражданите се внушаваше, че въпросът за еврозоната е въпрос на „подходящ момент", на „икономическа готовност" и „защита на хората". В същото време институциите методично изпълняваха всички необходими стъпки за присъединяване към еврозоната. Така се създаде удобна илюзия за избор, докато реално процесът се движеше в една-единствена посока.

„Възраждане" предупреждава от самото начало, че темата за еврото се използва за политически дивиденти. На думи се демонстрира предпазливост, а на практика се реализира ускорена интеграция, без да се търси съгласието на българските граждани.

Фактите са ясни. Още през 2021 г. беше приет Национален план за въвеждане на еврото. През 2022 г. членството в еврозоната беше обявено за приоритет, а през 2023 г. официално беше заявено, че това е стратегическа цел за България.
Това не са изолирани решения, а част от дългосрочна политика, провеждана последователно, независимо от общественото мнение.

В този контекст ролята на Румен Радев не може да бъде подмината. В публичното пространство той беше възприеман от мнозина като защитник на българския лев. В действителност обаче действията му показват колеблива и противоречива позиция, която в крайна сметка не доведе до нито една реална стъпка за спиране или дори забавяне на процеса.

В продължение на години той твърдеше, че референдум по темата е невъзможен. По-късно промени тона, но това не беше последвано от конкретни действия, които да гарантират провеждането на такова допитване.
Назначените от него служебни правителства не само не поставиха под въпрос влизането в еврозоната, а напротив - ускориха подготовката за него и го обявиха за приоритет.

Когато разполагаш с правомощия и не ги използваш, това също е позиция. И тази позиция обективно подкрепя процеса по въвеждане на еврото.

Особено показателен е случаят с искането за референдум. Над 600 хиляди български граждани се подписаха с настояване да бъдат чути по този въпрос - безпрецедентен акт на гражданска активност.
Въпреки това допитване не се състоя. Гласът на тези хора беше игнориран, а темата беше изведена извън реалния демократичен процес.

"Възраждане" счита, че това е подмяна на демокрацията. Не може да се говори за европейски ценности, когато на практика се отказва правото на гражданите да се произнесат по въпрос, който засяга тяхното ежедневие - цените, доходите, спестяванията и икономическата сигурност на всяко българско семейство.

През целия този период българите бяха държани в състояние на несигурност и заблуда. Създаваше се усещане за дебат, за различни позиции, за възможност за избор. В действителност обаче процесът беше предрешен.

„Възраждане" има категорична позиция по темата: въпросът за българския лев и финансовия суверенитет не е приключил.

Ще продължим да настояваме за референдум и за възстановяване на правото на българските граждани сами да решат бъдещето на своята валута. Ще продължим да поставяме този въпрос на всяко ниво - институционално, обществено и политическо.

Защото това не е техническа тема. Това е въпрос на държавност, на суверенитет и на право на избор.