Energy of Tomorrow 2026: Мрежата, съхранението и ясната стратегия са критични за бъдещето на енергетиката
Секция: ИКОНОМИКА
22 Април 2026 16:44
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Energy of Tomorrow 2026: Мрежата, съхранението и ясната стратегия са критични за бъдещето на енергетиката

/КРОСС/ Министър Трайчо Трайков и водещи експерти очертаха нуждата от координиран и ускорен енергиен преход

София, 22 април 2026 г.

Необходимостта от ясна национална стратегия, ускорено развитие на възобновяемите енергийни източници и спешни инвестиции в електропреносната мрежа бяха сред водещите акценти в Energy of Tomorrow 2026 - енергийният форум на Investor.bg, който се проведе на 21 април в София.

Събитието беше открито с ексклузивен разговор със служебния министър на енергетиката Трайчо Трайков, воден от енергийния редактор на Investor.bg Деляна Петкова. Министърът подчерта, че в стремежа към нови технологии в производството често се подценяват мрежите и управлението на системата. По думите му България има добра изходна позиция като баланс на системата, но предстоят ключови решения - както по отношение на ПАВЕЦ проектите, за които има идентифицирани потенциални локации, така и при новите ядрени мощности, където рискът от забавяния остава съществен. Той отбеляза, че възобновяемата енергия е все по-достъпна, но не може да бъде разглеждана извън контекста на сигурността и надеждността на системата.

В панела, посветен на мястото на вятъра и слънцето в енергийния микс, Севда Йончева от АПСТЕ акцентира върху липсата на нови вятърни мощности през последните 15 години, както и върху необходимостта от по-добър обществен диалог и ясна позиция на държавата по темата. Според нея устойчивата система изисква комбинация от различни технологии - производство, съхранение и мрежа.

Мария Кръстева от Българската ветроенергийна асоциация подчерта, че вятърната и соларната енергия са сред най-нискоразходните източници, но делът на вятърната енергия у нас остава нисък, а административните процедури значително забавят развитието на проекти. Тя посочи още, че времето за реализация на вятърен проект в България достига 6-7 години.

Д-р Мария Трифонова обърна внимание, че навлизането на ВЕИ води до модернизация на цялата система - от мрежите до крайните потребители, както и до необходимост от нови регулаторни решения и по-гъвкави тарифни модели.

Темата за стратегическото планиране беше развита от Александър Захариев от SUNOTEC, който подчерта, че изграждането на отделни мощности без обща визия не е устойчива стратегия, а е необходим цялостен подход към бъдещето на енергийната система.

Съхранението на енергия чрез батерии беше във фокуса на отделен панел, в който участваха инж. Мартин Георгиев от „Електрохолд Трейд", Орлин Стоилов от „МЕТ Енерджи Трейдинг България" и Димитър Димитров от REIB. Участниците подчертаха, че батериите са ключов елемент за балансиране на системата, като бяха разгледани различни търговски модели според мащаба на проектите и необходимостта от внимателно структуриране и управление на риска още в ранните етапи.

Д-р инж. Димитър Белелиев от БАСЕЛ акцентира върху състоянието на мрежата, като посочи, че основният проблем е в преноса, а не в дистрибуцията. Той обърна внимание и на темата за киберсигурността и необходимостта от стандартизация при управлението на батериите.

Димитър Зарчев от Електроенергийния системен оператор отбеляза, че инсталираните ВЕИ мощности нарастват с бързи темпове, което поставя мрежата под натиск и създава предизвикателства, свързани със стабилността и управлението на системата.

Атанас Димов от „Електрохолд Трейд" подчерта, че енергийната система в Европа се променя, а волатилността на пазара вече е структурен фактор. Според него гъвкавостта е необходима, но не и достатъчна - нужна е и инфраструктура, включително дигитална, за координация на процесите в реално време.

Инж. Мирослав Ризов от „Шнайдер Електрик България" постави фокус върху технологичната готовност на мрежата и необходимостта от интелигентни устройства и ефективно управление на данните.

Димитър Енчев от CWP подчерта значението на ВЕИ за енергийната независимост на Европа и необходимостта от по-ясна комуникация за ползите от тях, както и от облекчаване на регулаторните режими.

Калоян Стайков от Института за енергиен мениджмънт открои развитието на мрежата и маневрените мощности като ключови приоритети, докато Николай Налбантов от Министерството на енергетиката обърна внимание на необходимостта от адекватни регулаторни решения и инвестиции.

В по-широк контекст Преслав Райков постави темата за енергията в рамките на глобалните икономически и геополитически процеси, като подчерта значението на устойчивостта, достъпа до ресурси и регионалната интеграция.

Energy of Tomorrow 2026 затвърди ролята си като платформа за стратегически диалог, като очерта ключовите предизвикателства пред сектора - нуждата от ясна визия, ускорени инвестиции и по-добра координация между всички участници в енергийната система.

 

Генерален партньор на Energy of Tomorrow 2026 е: Електрохолд България

Основен партньор: Schneider Electric, MET Energy Trading Bulgaria

Партньор: АмонРа Енерджи, Електроенергийният системен оператор, REIB, Photomate, М Кар София, Интер Експо Център - София

С подкрепата на: Девин, Хипермаркети HIT Max, Gladen.bg, MANCHINI, Angel's Estate, DiKa, Словоред 2020

Институционални партньори: Асоциацията за производство, съхранение и търговия на електроенергия (АПСТЕ), Българската финтех асоциация, Институтът за енергиен мениджмънт (ЕMI), Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българо-Испанска Търговска Камара, See Next, Българската ветроенергийна асоциация (БГВЕА), Alfa Comunications, Българска търговско-промишлена палата

Медийни партньори на Energy of Tomorrow 2026 са Bloomberg TV Bulgaria, Dnes.bg, "БанкерЪ", Dir.bg и See News