/КРОСС/ Казахстан се опитва да извлече конкурентно предимство от войната в Близкия изток и санкциите срещу Москва, за да привлече големите технологични компании, използвайки като стимул ниските си разходи за електроенергия, пише испанското издание „Паис".

В Екибастуз, промишлен град в Северен Казахстан, известен с въгледобива, правителството залага 30 милиарда долара на идея, която все още е начален етап: че бъдещето на изкуствения интелект ще зависи не само от софтуера, но и от достъпа до енергия. Властите планират да изградят върху наследена от съветската епоха инфраструктура комплекс с капацитет до един гигават изчислителна мощност, което би позиционирало проекта „Дейта Сенчър Вeли" (Data Center Valley) сред големите световни центрове за данни. Така той ще привлече, както криптодобивни компании, така и технологични гиганти.

Моментът не е случаен. Войната между САЩ и Иран допълнително фрагментира международната система, засягайки енергийните маршрути, търговските и капиталовите потоци, както и доставките на ресурси. Технологичната инфраструктура е изложена на все по-големи геополитически рискове. Страни извън големите сили като Казахстан (който граничи с Китай и Русия, превръщайки се в логистичен възел) се опитват да извлекат полза от този хаос.

Тезата на президента Касим-Жомарт Токаев е, че в свят, разделен на технологични и финансови блокове, „неутрални" страни, които предлагат евтина енергия, добра свързаност и стабилна правна рамка, могат да извлекат позитиви. 

Основното предимство на тази бивша съветска република, която е независима от 1991 г., е евтината електроенергия. Докато цените в центровете за данни в Европа достигат до 40 евроцента за киловатчас, Казахстан предлага тарифи от едва 2,5 щатски цента за проекти с висока изчислителна мощност, които по своята същност изискват мащабно потребление на електричество. Тази цена е възможна благодарение на огромното богатство от минерали на страната, която е най-големият производител на уран в света.

Настоящият конфликт в Близкия изток изложи на преден план трудностите, които Западът изпитва заради зависимостта си от изкопаемите горива - сфера, в която Казахстан също е конкурентен, тъй като разполага с големи находища като Тенгиз и Кашаган. Това, наред с природните особености на степта - с температури, падащи до минус 40 градуса - позволява на страната да е конкурентоспособна в процес, при който температурата трябва да се поддържа много ниска. Благодарение на това Казахстан се е превърнал в световен лидер в криптодобива - дейност, която изисква устройства с висока изчислителна мощност, много енергия и постоянно охлаждане, за да се избегне прегряване на оборудването.

Въпреки това евтината енергия трудно може да привлече бизнеса без правна рамка, която да регулира процесите. Именно тук Казахстан играе с втората си карта чрез създаването на Международния финансов център в Астана (AIFC). Работещ на принципите на английското общо право, с независими британски съдии и собствена арбитражна система, центърът цели да сведе до минимум риска международните санкции да изолират страната. Този модел вече дава резултати: след инвазията в Украйна и последвалото откъсване на Москва от глобалните пазари, международният капитал, който преди се управляваше от Русия, масово се пренасочи към Астана, превръщайки града в новата входна врата за инвестиции в Централна Азия.

Паралелно с това Казахстан развива и пазар на криптоактиви, включително чрез стартирането на борсово търгуван фонд за биткойн през 2025 г. 

Жаслан Мадиев, вицепремиер на Казахстан и министър за изкуствения интелект и дигиталното развитие, подчертава, че страната е преминала от неконтролирано копаене към режим на строги лицензи за глобални оператори като „Байненс" (Binance) - най-голямата криптоборса с около 300 милиона потребители) и „Байбит" (Bybit).

Въпреки правителствения оптимизъм все още има много нерешени въпроси, преди страната да се утвърди като играч от „първа лига" в дигиталния свят. Първо Казахстан трябва да завърши проекти за свързаност като транскаспийския оптичен кабел, който би свързвал Азия с Европа, без да преминава през руска територия. Към това се добавя и преодоляването на имиджа на държава с централизирана, авторитарна система и сложна история по отношение на гражданските права, пише испанското издание.

Вътрешно предизвикателствата са също толкова големи. Самото правителство признава, че икономика, базирана на данни, изисква освен енергия и човешки капитал, киберсигурност и устойчивост на мрежите.

Създаването на специално министерство на изкуствения интелект и усилията за обучение на местни кадри отразяват тези усилия на правителството.

Във всеки случай Мадиев се надява да убеди големите технологични компании,  че сигурността на степта е по-привлекателна от несигурността в района на Персийския залив.

Източник: БТА