/КРОСС/ ЕС ускорява връзките между Балтийско, Черно и Егейско море до 2030 г., но регионът остава с бавни железници, скъпи логистики и пропуснати инвестиции

Европа бърза да свърже моретата си. България все още се опитва да стигне до тях навреме.

Докато ЕС ускорява изграждането на нови транспортни коридори между Балтийско, Черно и Егейско море, регионът на Югоизточна Европа остава с едни от най-бавните железопътни връзки, ограничена интермодална инфраструктура и гранични точки, които продължават да забавят търговията.

Това вече не е просто въпрос на развитие. Това е въпрос на позиция в икономиката на Европа.

През последните месеци Европейският съюз формализира нов стратегически коридор, който трябва да създаде по-бърза връзка между северната и южната част на континента и да намали зависимостта от традиционните маршрути. Паралелно България, Румъния и Гърция координират ускоряване на връзките между Черно и Егейско море - от железопътни линии и пристанища до нови мостове над Дунав.

На теория това поставя България в силна позиция, като естествен логистичен мост между Азия, Близкия изток и вътрешния пазар на ЕС.

На практика обаче страната остава извън скоростта, с която Европа се опитва да се преструктурира.

Железопътният транспорт в ЕС формира едва около 5-6% от товарния пазар, докато автомобилният транспорт продължава да доминира, а морският превоз носи основната тежест на търговията. В Югоизточна Европа този дисбаланс е още по-изразен - липсват бързи връзки, интермодалните терминали са ограничени, а времето за преминаване през граници остава непредвидимо.

Цената вече се плаща от бизнеса.

По-високи логистични разходи, по-дълги доставки и по-малка предвидимост, това са фактори, които пряко влияят върху инвестиционните решения. В момент, в който компаниите пренареждат веригите си за доставки, производството се насочва към региони с бърз и сигурен достъп до пазари. В момента това рядко е Югоизточна Европа.

Именно тук влиза и по-широкият въпрос, дали регионът ще бъде интегриран в новите икономически маршрути на Европа, или ще остане периферия.

Този въпрос ще бъде поставен и в София на 1 юни, където в рамките на Green Transition Forum 6.0 европейският комисар по транспорт Апостолос Цицикостас , гръцкият министър на инфраструктурата Христос Димас и европейският координатор на коридора Балтийско море - Черно море - Егейско море Марио Мауро ще обсъдят как регионът може да ускори ключовите си връзки - от железопътните линии и пристанищата до интермодалната свързаност. 

Контекстът е ясен: ЕС поставя краен срок до 2030 г. за завършване на основната транспортна мрежа.

Проблемът е, че Европа вече изостава, а Югоизточна Европа изостава най-много.

Следващите 12 до 18 месеца ще бъдат решаващи. Очаква се ускоряване на ключови проекти, пренасочване на инвестиции към реално изпълними трасета и засилен натиск за съкращаване на процедурите. Транспортът вече се разглежда като част от икономическата сигурност на ЕС - редом до енергетиката и отбраната.

Разговорът в София няма да бъде абстрактен. Темите включват ускоряване на железопътните коридори, развитие на пристанищата като реални логистични хъбове и изграждане на работеща интермодална свързаност в региона. 

Отговорите на тези въпроси ще определят не само скоростта на проектите, но и мястото на България в новата транспортна карта на Европа.

Защото в транспорта няма неутрална позиция.

Или си част от маршрута, или той те заобикаля.