/КРОСС/ Конфедерацията на труда „Подкрепа" определя ситуацията относно безопасността и здравето при работа като критична. Основание за това е повишаването на броя на трудовите злополуки, въпреки ниската икономическа активност.

Намаляват специалистите, които се занимават единствено с безопасността и здравето при работа. Голяма част от отговорниците в предприятията са ангажирани с допълнителни задачи. Най-често те са в областта на екологията, където изискванията нарастват ежедневно и буквално не остава време за ангажиментите относно безопасните работни места.

Системата за обучения и управление на риска на работното място е проядена от формализъм и бюрокрация. Изрядната документация не отразява истинското състояние, особено в областта на психо-социалните рискове. Това е заплаха за работещите в образованието, здравеопазването и др. Обученията по БЗР са неадекватни: задължителните теми са от 1997 г., а към преподавателите няма никакви изисквания.

КТ „Подкрепа" настоява за спешни действия за ограничаване на т.нар. сив сектор. Освен загубите за фиска и обществото, това означава че правилата за безопасен труд не съществуват в писмена форма, а обичайните предпазни мерки се подценяват, или съвсем съзнателно се пренебрегват. В сивия сектор се формира черен пазар на труда, което води до пълно незачитане на човека и труда му.

В т. нар. светъл сектор от икономиката повече от 40% от трудовите злополуки не се декларират. Съобщават се само онези, които не биха могли да бъдат прикрити. Това са смъртните, инвалидните, или тези, за които има съобщения в социалните мрежи. КТ „Подкрепа" настоява пред акционерите и собствениците на предприятия за по-силен вътрешен контрол  и  внимание към проблемите на БЗР.  Дори в утвърдени мултинационални компании вече има нарушения, които подсказват недостатъчно финансиране и намаляване на ангажимента на висшия мениджмънт.

Настояваме една от първите задачи на новата власт да е укрепването на Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда". Ограниченият брой нископлатени инспектори е единствената държавна опора срещу грубите нарушенията и трудовите злополуки. Българските трудови закони са едни от най-добрите в Европейския съюз, но тяхната актуализация и най-вече контролът по изпълнението им са подценявани.

При всеки инцидент единствените губещи са работникът и неговото семейство. Затова отново поставяме пред новата власт предложение да има законова формула за работнически инспектори по безопасност на труда.

Уверени сме, че всеки има право на труд и ще продължим да се борим за здравословни работни места. Това означава повече социален диалог, по-добри колективни трудови договори, а ако се наложи ще издигаме своите искания в протести и в трудови спорове.

Доклад на Международната организация на труда „Психосоциалната работна среда: Глобални развития и пътища за действие" подчертава нарастващото въздействие на начина, по който работата е проектирана, организирана и управлявана, върху безопасността и здравето на работниците.

Психосоциални рискови фактори според доклада:

1. Удълженото работно време е критичен психосоциален рисков фактор. Той е пряко свързан с повишения риск от сърдечно-съдови заболявания и инсулт. Въпреки рисковете за здравето си, в световен мащаб 35% от работниците работят повече от 48 часа седмично.

2. Тормоз и насилие: През своя професионален живот 23% от заетите в световен мащаб са били подложени на поне една форма на насилие или тормоз, като 18% са жертви на психологически натиск.

3. Несигурност на работното място: Липса на яснота в ролята и нестабилна заетост.

4. Дисбаланс между усилия и възнаграждение: Чувство за несправедливост и ниско оценяване на труда.

5. Напрежение: Високи изисквания, съчетани с ниска степен на контрол върху задачите.

• Над 840 000 души умират всяка година в света от здравословни проблеми, свързани с психосоциалните рискове.

• Тези рискове са причина за близо 45 милиона години живот, загубени поради болест, инвалидност или преждевременна смърт.

• Водят до икономически загуби, еквивалентни на 1.37% от световния БВП всяка година.