/КРОСС/ В първия ден на Народното събрание започна и законодателната дейност, след като парламентарната група на "Възраждане" внесе първите законопроекти и проекти на решения, които да разгледа 52 Народно събрание. 

Внесените закони и решения са:  Решение за прекратяване на 10-годишния договор с Украйна; решение за оттегляне от гаранционния заем за Украйна; промяна в закона за НСО и премахване на охраната, предоставяна на редови депутати; процедурни правила за избор на членове на ВСС; процедурни правила за избор на членове на съдебния инспекторат.

Във внесения от "Възраждане" проект на решение на Народното събрание за задължаване на Министерски съвет (МС) да предприеме незабавно действия за оттегляне на съгласието за предоставената държавна гаранция в размер на 1,2 милиарда евро за обезпечаването на паричен заем в размер на 90 милиарда евро, предоставен на Украйна, след одобрение на Европейския съюз. От политическата организация настояват и за изготвянето на доклад от страна на МС за поетите ангажименти от страна на България и за последиците от  оттеглянето на съгласието ни. 

В мотивите си вносителите припомнят, че Европейският съюз е одобрил отпускането на паричен заем на Украйна в размер на 90 милиарда евро. Тази сума е взета назаем като средства на капиталовите пазари. Половината от сумата ще бъде предоставена до края на 2026 г., а другата половина - до 2027 г.. Съгласно договореностите, Украйна ще започне да изплаща обратно този заем, когато Руската федерация започне да изплаща репарации на Украйна. Правителството на България е дало съгласие страната ни да участва в обезпечаването на този заем, чрез предоставена от България държавна гаранция в паричен размер на 1,2 милиарда евро.  

Вносителите са категорични, че е изключително малка вероятността Руската федерация да започне да изплаща  репарации на Украйна, тъй като няма такъв случай в  новата история на Великата сила.  Ако това се потвърди, то това означава, че България ще изплати заем на чужда държава. Сумата ще бъде разпределена на вноски в годишните национални бюджети на Република България, което означава, че 1,2 милиард евро ще бъдат заплатени от българските граждани, чрез разходната част на бюджета. Тъй като българското правителство се е съгласило, това създава пряк риск за българските публични финанси. Респективно, защитата на националния ни интерес изисква България да не се ангажира с обезпечението на тази част от предоставения от ЕС заем.    Тези действия на правителството могат да създадат опасен прецедент, който  да отвори вратата за бъдещи подобни финансови ангажименти, които също страната ни да поеме, понеже никой не гарантира, че няма да бъде предоставен и последващ нов заем за Украйна.

От "Възраждане" категорично се възпротивяват срещу участието на България в подобни общи дългови механизми.

"България, която е парламентарна република, трябва сама да решава какви финансови ангажименти да поеме, особено когато те носят финансов риск за държавния бюджет. Нашите сънародници имат нужда от тези пари, българските граждани, които са превърнати в работещи бедни, пенсионерите, които изградиха България, а сега живеят на студено и недохранени, изхарчващи пенсиите си единствено за лекарства, ако евентуално им стигат. Младите семейства имат нужда от тези пари. За повишаване на детските - пари няма, но за чужда държава и за подхранване на войната между два братски на нас народа се намира. Бизнесът има нужда от тези пари. Никой български предприемач не може да гарантира на служителите си работа за следващите години, а държавата дава и дава на чужда държава. Това не е държавническо решение и ако някой парадира, че е държавник, нека го спре. Очакваме думата на мнозинството по отношение на този проект на решение, който внесохме в първия ден, защото не търпи отлагане.", категоричен е Костадинов.