/КРОСС/ Пет области в страната нямат инсталации за обезвреждане на опасни отпадъци, което създава рискове за околната среда и здравето на населението, информират от Сметната палата. Без изградени съоръжения за третиране на опасни отпадъци, генерирани от домакинства, производствена и медицинска дейност, са Благоевград, Видин, Габрово, Сливен и Смолян.

Това е констатация в одитния доклад на Сметната палата „Управление на опасните отпадъци в България в периода от януари 2021 до декември 2024 г.", публикуван на интернет страницата на институцията, а одитираната организация е Министерството на околната среда и водите (МОСВ).

Опасни отпадъци са тези, които притежават свойства като експлозивност, запалимост, токсичност, канцерогенност, инфекциозност и други, според дефиницията в Закона за опасните отпадъци. В това число влизат и отпадъците, генерирани при дейности в лечебните и здравните заведения. Извън обхвата на настоящия одит на Сметната палата остава управлението на минните и радиоактивните отпадъци, които се управляват по други закони и наредби, уточняват от одитната институция.

За периода, който влиза в обхвата на одита, количествата опасни отпадъци у нас се увеличават - от 13,7 тона през 2021 г. до близо 16 тона през 2023 г., показват данните на Националния статистически институт, в които е включена и информация за опасния отпадък от добивната промишленост.

По данни на Евростат от 2022 г., цитирани в съобщението, у нас се генерират по 2246 кг на човек опасни отпадъци (включително и минерални, драгажни, от минното дело и строителството), докато средното за ЕС е 266 кг. По този показател страната ни е на второ място в ЕС след Финландия.

От палатата отбелязват още, че за периода 2021-2024 г. срещу България има общо девет наказателни процедури, заведени от ЕК за проблеми при транспонирането или прилагането на европейските директиви в областта на управлението на отпадъците, пет от които са прекратени през същия период. Заведените наказателни процедури засягат общо управлението на отпадъците в България, сред тях са за неприлагане на принципа „замърсителят плаща" и за депониране на отпадъци, които не са преработени по подходящ начин

Докладът на Сметната палата, който представя информация за управлението на опасните отпадъци у нас, е изпратен на ЕК и на международна организация на върховните одитни институции ИНТОСАЙ, посочват от палата. Сред констатациите в него са, че постигнатите резултати при управлението на опасни отпадъци са минимални и не дават увереност, че се ограничава негативното въздействие върху природата и здравето на хората. От палатата отчитат, че липсва приета от Народното събрание Национална стратегия за околна среда, което поставя провеждането на секторната политика без дългосрочна рамка, цели и приоритети. Националният план за управление на отпадъците 2021-2028 г. не акцентира върху основния проблем - генерирането на опасни отпадъци от промишлеността, която е най-големият източник. В доклада се посочва още, че МОСВ не е създало ефективна организация за координация, наблюдение и отчитане на мерките на национално ниво, заложени в плановете за изпълнение на стратегическите документи, а също и че Националната информационна система за отпадъци (НИСО) се нуждае от надграждане.

В доклада Сметната палата констатира още, че 42 процента от нарушенията, установени при кметовете са свързани с незаконни сметища и липса на мерки за тяхното почистване. 29 на сто от кметовете на градове с над 10 000 жители не са осигурили площадки за безвъзмездно предаване на опасни отпадъци от домакинствата. Те са на територията на 8 областни градове - Велико Търново, Габрово, Ловеч, Силистра, Смолян, Сливен, Стара Загора и Ямбол. На територията на останалите 20 области функционират общо 57 броя площадки. Две общини - Криводол и Чепеларе, изобщо нямат приети програми за управление на отпадъците. Одитната институция констатира още нарастване с 41 на сто през 2024 г. спрямо 2021 г. на вноса на опасни отпадъци, които се оползотворяват - за рециклиране на метали, повторно рафиниране на масла и други.

Сметната палата дава седем препоръки на министъра на околната среда и водите, които трябва да бъдат изпълнени до 1 март 2027 г., информират от институцията.