/КРОСС/ Свлачището в Смолянско се превърна в бедствие и блокира за месеци напред най-краткия маршрут между Смолян и Пампорово. Свлачищният процес започна в петък, на 1 май.

В късния следобед дойдоха първите съобщения за ситуацията. В часовете преди това е бил първият етап - подготвителният. Всяко свлачище преминава през три фази, обясняват геолозите.

Втората е активното свличане на земни маси, когато видяхме дори огромни борове да се движат. Експертите обясняват, че вероятно сме в края на този етап и все още има опасност свлачището да увеличи обхвата си.

Последният етап е последващото бавно затихване на свлачищните деформации.

„За това свлачище и в момента няма нищо. То не е в официалния списък на свлачищата, нито е имало мониторингова програма за неговото наблюдение, нищо не се е случвало. Това не е безхаберие и не е пропуск. Може да отнеме, в най-оптимистичния вариант, 6 месеца, в по-песимистичен вариант и 2 години. Има едно силно преовлажняване на района на земните маси, което е довело до избухването на такова огромно свлачище и така бързо да се развие", обясни служебният регионален министър Николай Найденов.

И докато институциите търсят отговори и решения, младият специалист Мартин Вайдър създаде 3D проект на свлачището, с който може да се направи точно измерване на преместените земни маси, геометрията и размера на засегнатия район.

На 2 май екипът му заснема свлачището с дрон, а след това прави пълен интерактивен 3D близнак на масива.

Този 3D модел позволява да слезем надолу и да видим района в детайли. Виждаме парчетата от асфалтовия път, а около тях и свлечените дървета.

С още малко приближаване виждаме и пътния знак, който изглежда като солета. На метри от него виждаме и стълб.

„С дрон заснехме няколко хиляди снимки и след това ги направихме на 3D модел, който хората могат да разгледат и да видят точно какво е станало. Такава карта ще помогне да следим прогреса на свлачището", обясни Мартин Вайдър.

„В 3D картата могат да се правят много точни измервания, което е доста полезно за инженерни фирми. Ако институциите и инженерните фирми проявят интерес, може да правим периодични подобни заснемания и така ще можем да сравним дали свлачището продължава надолу и как се развива то", обясни още Мартин Вайдър.