/КРОСС/ Няма как да не се тегли нов дълг, при положение че дефицитът ви се увеличава. Очаквам до края на тази година да излезем на 4% в най-добрия случай. Разходите за отбрана обаче няма бъдат включени в него и затова няма да се заведе процедура за свръхдефицит. Като ги премахнем, слизаме под 3%.

Това заяви икономистът доц. Григор Сарийски от БАН по БНР.

В края на първото тримесечие на миналата година България е била на второ място по най-бързо задлъжняване след Финландия, а Гърция и Кипър са били на другия полюс - намалявали са задлъжнялостта си, каза още Сарийски. "Ако новото правителство се ориентира към единствено вкарване на дефицита в 3% и намаляване на дълга, ще е политическа грешка", прогнозира той.

Доц. Сарийски обясни какво означава скрит дефицит и препоръча да се вярва на данните на Министерство на финансите за състоянието на държавата:

"За април дефицитът достига 1,4% от БВП, което е два пъти повече от 2025 г., когато беше 0,8%. Нормално е да има такава динамика, при положение че разходите нарастват. Международните инвеститори разбират накъде отиват нещата и нямат особено доверие на държавата."

Според него е традиция новите правителства, като влизат в министерствата, да коментират колко скрити папки са намирали.

"Сега срокът за усвояване на средства по ПВУ е август и очаквам много скрити папки. Да закърпим бюджета в 3% да не се окаже, че ще се направят компромиси, които ще струват скъпо на държавата - да не се откажем от въглищата", препоръча икономистът.

Той също предупреди, че автоматичното увеличаване на заплатите (в публичния сектор - бел.ред.) води до автоматично увеличаване на дълга:

"Незаетите бройки се държат с идеята, когато има съкращения, да не се "режат" живи хора, а места само на хартия. И това няма ефективно да допринесе до намаляване на разходите."

За високите цени той каза, че е важно въвеждането първо на индикативни цени от електронните платформи на ЕС - посочени цени у нас и в другите държави.

"На второ място да се изясни разликата на това, което се предлага тук и там. Първото е индикативни цени и второ - адекватен мониторинг и на това с колко се оскъпява продуктът от производството до крайния потребител. Такива системи действат във Франция и Белгия. Трето, да има ефективни действия за разбиването на картелите, където ги има. Защото надценка над 50% не е възможно, ако няма картел, въпросът е да бъде открит и санкциониран", препоръча доц. Сарийски.