/КРОСС/ Понеже не можем, пък и не искаме да излъчваме лидери, имаме вождове. Това е постоянната ни практика от януари 1872 г. През 1879 г. тя е конституционно утвърдена чрез Търновската конституция. Това каза философът проф. Георги Каприев в предаването „Лице в лице" по бТВ.

По думите му още в ранния конституционен период се оформя устойчив политически модел. „Там има един много сериозен сблъсък между юридически и всячески образовани хора и крайни популисти. Печелят популистите."

Проф. Каприев посочи, че вместо да се развива образователен подход към политическото участие, се залага на доверие към масовата мъдрост. „Вместо да се въведе някакъв образователен ценз и да започне едно политическо ограмотяване на българите, се позоваваме на народната мъдрост, на политическата зрялост на българите и на техния демократизъм."

Той направи връзка и с историческата структура на местното самоуправление. „Повечето наши населени места са самоуправляващи се общности по време на Османската империя. Както държавата е била мащеха по онова време, така и сега си остава мащеха."

Според него това води до траен социален модел. Липсата на наследствена аристокрация също има значение. „Белята е още от средновековна България, където няма родова аристокрация."

Проф. Каприев разкритикува и държавните политиките към образованието и културата. „Това, което не чувам и от новите властващи, са думите „образование" и „култура". Това е брутална грешка."

Според него съществува целенасочено поддържане на невежество. „Това се прави от политиците, за да имат послушен електорат. Тотално, абсолютно, плътно невежество - това се произвежда днес от нашето образование. Културата е антропологически съществена, общочовешка. Като не я натрупваш, няма да знаеш кой е Добри Чинтулов", добави проф. Каприев.

бТВ, „Лице в лице"