/КРОСС/ За първи път българският полярен кораб „Св. св. Кирил и Методий" достигна самия Антарктически континент. Ключова роля в експедицията има единственият лекар на борда - 27-годишният военен лекар д-р Денис Исмаилов, който носи отговорност за живота и здравето на целия екипаж в едни от най-суровите условия на планетата.

150 дни сред ледове, бурни води и в пълна изолация от света. На борда на военния ни научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий" е 27-годишният военен лекар д-р Денис Исмаилов, сам срещу всяка възможна спешна ситуация и далеч от болници и специализирана помощ.

„Грижа се основно за 33 души екипаж, включително и за себе си. По време на самото плаване броят на екипажа варира - достигнахме до 70 души, защото се качват и учени", обясни д-р Исмаилов.

„В болницата всичко е контролирано - имаш апаратура, имаш колеги, до които да се допиташ, имаш много ресурси, всичко е близко до теб, ако сбъркаш, някой веднага може да те поправи. Но в корабната медицина си сам. Както се изразяваме, най-близкият бряг е дъното. То беше най-близко, на около 8-10 км", шегува се той.

Подготовката за експедицията започва месеци по-рано. Освен медикаменти и апаратура, най-важното за д-р Исмаилов е доверието на екипажа.

„При сериозни и спешни ситуации си има протоколи за евакуации. Най-близкото място, когато сме на Ливингстън, е пистата на остров Кинг Джордж. Тя е на 8 часа път. Имаме преход до този остров и оттам евентуално евакуация към специализирана медицинска помощ", разказа военният лекар.

Най-честите проблеми се оказват респираторните инфекции и тези със зъбния статус на екипажа.

„Аз не съм зъболекар, но се наложи да работя и с такива проблеми. Мисля, че се справихме добре. Имахме 2 извадени зъба - един в Аржентина, един в Чили", каза д-р Исмаилов.

Други травми, с които той се справя, са навяхвания, порезни рани и вирусни инфекции.

„Мисля, че щом всички сме живи и здрави, аз съм си свършил работата", казва лекарят.

Метеорологичните условия по време на експедицията също се оказват предизвикателство за екипажа. „Ветровете са много силни - 100-150 км/ч. Не можеш да си поемеш въздух на палубата. Имахме една нощ с пусната котва, но вятърът беше толкова силен, че тя не можеше да удържи кораба и се наложи да вдигнем котвата и да маневрираме през цялата нощ", разказа д-р Исмаилов.

Пътят към Антарктида минава през протока Дрейк - едно от най-опасните места за корабоплаване в света. „Това е едно от местата, за които трябва да се подходи с професионализъм и без нотка подценяване на атмосферните условия. Когато отивахме към Антарктида, Дрейк беше доста спокоен, на връщане малко напомни за себе си със сериозни бури, ветрове. Имаше хора от екипажа, с които хвърлихме писмо в бутилка. Надяваме се да намери своя адресат и да прочете нашата история", сподели той.

След дълго време в открито море идва и моментът, който всички очакват първата среща с Антарктида. „Беше нещо неописуемо! Когато излезеш на мостика и видиш първия айсберг, една плаваща планина да се носи тежко из хоризонта, когато се обърнеш на другата страна и видиш побелелите върхове, е нещо неописуемо, вдъхновяващо. Усещаш колко си малък сред природата. Изпитваш едно чувство на възхищение, на смирение и най-вече на благодарност, че си стигнал до края на света", разказа д-р Исмаилов.

И точно там, на края на света, българският кораб достига за първи път самия Антарктически континент. „Счупването на ледниците, адският шум. Посрещнаха ни още в първите мигове на 25 декември няколко кита, доста пингвини. Неописуемо е, като филм", обясни лекарят.

На борда и на хиляди километри от България екипажът посреща и празниците, които всеки свързва с дом, уют и семейство - Бъдни вечер и Коледа. Заедно посрещат и Нова година. „Масите си бяха както в България. Не ни липсваше нищо. Аз влязох в ролята на Дядо Коледа, раздавахме си подаръци. Екипажът се сплоти много силно и ако мога да използвам момента, искам да им благодаря", сподели д-р Исмаилов.

В ледените води на Антарктида е спазен и ритуалът по хвърлянето на кръста на Йордановден. „Беше много интересно. При температура от -2 градуса на водата бяхме около 20-25 ентусиасти и беше доста забавно. Имаше народни танци, реч на командира", каза той.

Но зад научните мисии стои и ежедневието на хората на борда - 150 дни в изолация и далеч от семействата им. За да запазят духа си, моряци и учени създават дори фен клуб на любимия си отбор.

Въпреки тежките условия, Денис казва, че най-трудната стъпка е била още преди отплаването. „Може би най-голямото предизвикателство е да кажеш: „Да, аз мога да се справя", коментира той.

След завръщането си д-р Исмаилов отново поема на мисия - през юни му предстои плаване до Румъния и Турция като част от мисия на НАТО. След това поема в друга посока, този път на сушата. „Надявам се да спечеля конкурс по урология, да почна истинската специализация, истинската медицина в болнична среда. Това са моите бъдещи планове", каза д-р Исмаилов.

Споменът за ледовете, бурите и приятелството ще остане завинаги. А някъде в ледените води вероятно все още се носи писмото в бутилка с историята на българите, стигнали до Ледения континент.

бТВ, „Тази събота"