/КРОСС/ Най-добрият вариант, когато забележим забит в тялото ни кърлеж, е да се обърнем към най-близкия медицински пункт или към спешна помощ. Там със сигурност има хора, които знаят как да го свалят, при това цял. Това каза директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Ива Христова в предаването „Тази събота" по бТВ.

Ако нямаме достъп до лекарска помощ, трябва да подходим много внимателно, за да не скъсаме кърлежа по време на изваждането му от тялото. „Това е доста по-трудно и по-отговорно, защото ако скъсаме кърлежа, забитото в тялото ни шипче продължава да отделя бактерии. Те са концентрирани там, т.е. нищо не сме направили. Свалянето на кърлеж, когато сме сами, най-добре се извършва с пинсета или със специални приспособления, които се продават в аптеките. С тях кърлежът се хваща много близо до кожата. На практика почти правим гънка в нея, за да можем да го захванем максимално в началото на шипчето му и да не го скъсаме", обясни тя.

В никакъв случай кърлежът не бива да се задушава с мазнина, тъй като това би предизвикало отделяне на бактерии от стомаха му, които да преминат в тялото през шипчето, обясни проф. Христова.

В първите часове след забиването му кърлежът се отстранява многот лесно. „Пада лесно и когато е стоял повече от два дни върху нас, защото вече се е нахранил и сам ще падне. В това обаче е опасността - ако ни е заразил, а ние не сме забелязали ухапването, кърлежът може вече да е паднал и да се окажем неприятно изненадани от симптоми, без да имаме спомен за ухапване. Ако нямаме симптоми, можем да изчакаме поне месец, преди да направим изследване за лаймска болест, за да сме сигурни, че няма инфекция. Ако развием някакви симптоми, серологичното изследване може да се направи по-рано. Но дали антителата ще бъдат установени, е малко „50 на 50". Затова не трябва да се подвеждаме от евентуално фалшив отрицателен резултат", обясни проф. Христова.

бТВ, „Тази събота"