/КРОСС/ Темата за цените, инфлацията и икономическата политика беше разгледана в дълбочина от старшия изследовател в Институт за пазарна икономика Петър Ганев и изпълнителния директор на Българска предприемаческа асоциация Александър Нуцов. Разговорът в NOVA „Здравей, България" очерта ключовите предизвикателства пред управлението на цените и публичните финанси в условията на продължаващ инфлационен натиск.

Още в началото беше поставен въпросът дали анонсираните от управляващите мерки - проследимост на ценообразуването, диалог с търговските вериги, скъсяване на веригите на доставки и по-строги правомощия на регулаторите - предлагат нещо ново. Според Петър Ганев, това е „разговор, който България води поне от 2022 г. много наситено", като досегашните опити не са довели до съществен резултат. Той подчерта, че прекомерната намеса може да се окаже по-скоро вредна: „Ако някой мисли, че може да вземе решение и това да смъкне цените, това по-скоро няма да се случи".

Ганев акцентира върху факта, че причините за високите цени често не се крият в търговските вериги, а по-скоро в нивото на конкуренция в производството. В този контекст той предупреждава, че „важното е да не се обърка пазарът с някакви свръхмерки, които не работят".

От своя страна Александър Нуцов също се обяви против непазарни интервенции като тавани на цените. Той припомни исторически примери, при които подобни мерки са имали краткосрочен ефект, но впоследствие са водели до още по-рязко поскъпване. Когато потиснеш цените за момент, след това растат много по-бързо, отбеляза той. Вместо това, според него, усилията трябва да се насочат към оптимизиране на веригите на доставки и създаване на по-голяма предвидимост за бизнеса.

Двамата експерти се обединиха около тезата, че пазарът в България е силно конкурентен и потребителите имат достъп до информация за цените. Възможностите за допълнителна прозрачност - например чрез публикуване на цени в реално време - биха могли да подпомогнат конкуренцията, но не са панацея срещу инфлацията. Както отбеляза Ганев, „усетът на човека не е, че липсва избор, а че цените като цяло се вдигат - което е факт".

Съществен акцент в разговора беше поставен върху ролята на държавния бюджет като двигател на инфлацията. Според Ганев именно високите дефицити и увеличените публични разходи - особено за заплати и социални плащания - създават силен инфлационен натиск. Той даде примери с други европейски държави, където подобни политики са довели до икономически дисбаланси и политическа нестабилност.

В тази връзка Александър Нуцов подчерта необходимостта от оптимизация на разходите в публичния сектор. По думите му, на фона на растящите приходи в бюджета - включително заради инфлацията - държавата трябва да търси ефективност. Той посочи, че подобни процеси вече текат в частния сектор, включително чрез автоматизация и нови технологии, и рано или късно ще засегнат и администрацията.

Ганев допълни, че България все още има възможност да предприеме навременни мерки, преди да се стигне до тежки съкращения. Той предложи конкретни ориентири - ограничаване на разходите за персонал до 10% от БВП и намаляване на дела на заетите в публичния сектор. В момента, по думите му, „всеки четвърти работи в държавна работа", което е над устойчивите нива.