/КРОСС/ Законопроект за изменение на Закона за данъка върху добавената стойност е изготвен и внесен от "Възраждане". В него се изисква повишаване на прага за регистрация по закона за ДДС до 84 875 евро (166 000 лева).

Вносителите са категорични, че това е мярка в подкрепа на малкия и семеен бизнес в страната, която намалява административната тежест и сваля разходите за счетоводно обслужване на микропредприятията.

Предвидимостта на средата и административната тежест са сред най-често посочваните проблеми от предприемачите в България, проблем, с чието решение би следвало да се занимае 52 Народно събрание.

От "Възраждане" припомниха, че такива прагове съществуваха за 4 месеца, тъй като мярката беше приета с абсолютно мнозинство преди две години от Народното събрание, и те не доведоха до съществен спад на приходите в бюджета. Напротив, след отмяната на прага за регистрация по Закона за ДДС до 160 000 лева и връщането му до 51 129 евро (100 000 лева), както е към настоящия момент, се наблюдава силно влошаване на бизнес средата. Дори така предложената сума за регистрация по Закона за ДДС, до 84 875 евро (166 000 лева), вече е твърде ниска на фона на високата инфлация след 2020 г. Ето защо е необходимо прагът за регистрация по ДДС да достигне бързо до максимално разрешеното в Европейския съюз (ЕС) още в началото на 2027 г.

В предварителната оценка на въздействието на законопроекта вносителите отбелязват, че той ще доведе до облекчаване и опростяване на бизнес средата в България за малкия бизнес и намаление на разходите, на време и средства за микро и малките предприятия. Като заинтересована група те посочват няколкостотин хиляди микро и малки предприятия в страната. Краткосрочно се очаква да има известен спад в приходите от ДДС около 67 мил. евро (131 040 млн.лв.), които ще останат на разположение на бизнеса, за да може в дългосрочен период да има ръст на приходите от по-голямата стопанска активност.

Предложеният законопроект не води до структурни промени и намалява административната тежест за микро предприятията, не води до промени в други подзаконови нормативни актове и е в съответствие с правото на ЕС, съобщават още вносителите.