/КРОСС/ Раздвоен съм в оценката си за срещата между лидерите на Китай и САЩ Си Цзинпин и Доналд Тръмп.

Това заяви пред БНР политологът Владимир Шопов.

"От една страна станахме свидетели на стабилизиране на отношенията между двете държави, които миналата година бяха в точка на кипене и състояние на абсолютна непредвидимост. Имаме и известни наченки на възстановяване на структура на диалог, каквато беше изчезнала, и по въпросите на търговията, и по въпросите на инвестициите, и по въпросите на изкуствения интелект. От друга страна наистина ключовите разминавания във визиите и намеренията на двете страни не просто не бяха разрешени, а според мен задкулисно бяха дори изострени. Основната причина е смяната и усилването на фокуса поне от китайска страна на въпроса за Тайван. Си заяви за първи път толкова ясно, че съдбата на цялостната архитектура и динамиката на отношенията между двете страни е зависима от въпроса за Тайван", обясни той в интервю за предаването "Събота 150". И продължи коментара си:

"Общата позиция е запазена, там отстъпление няма. Този компромис, който Тръмп до голяма степен вече беше направил в предходни разговори, да коментира продажбата на оръжие за Тайван с китайската страна беше направен вече веднък и сега беше направен отново".

По думите му в Пекин има ясно видим двупистов подход по отношение на Тайван с очертана краткосрочна и средносрочна перспектива. Едната писта е по-добре позната - чисто военната - това продължава, посочи политологът. Той допълни обаче, че в последните месеци все по-видима става една втора писта на китайските намерения спрямо Тайван, която е със средносрочна перспектива - тя е свързана с опит чрез политическа промяна вътре в Тайван да бъде променено статуквото в полза на Китай. По думите му тази стратегия има няколко елемента, които в момента се форсират - засилване на влиянието в партиите в Тайван, които имат пропекинска нагласа.

"Всички послания, които Си отправя, и опитът да бъде подкопана американската позиция и да бъдат блокирани евентуални последващи оръжейни сделки и т.н., са част от един опит да бъде променено общественото мнение и политическата среда в Тайван, за да се създаде усещането, че на практика страната остава без съюзници", коментира Владимир Шопов.

"Втората причина, заради която Си Цзинпин поставя в центъра на двустранните отношения с Вашингтон Тайван, е, че независимо от всичката церемониалност и помпозност, която дори мина добрия тон, американската страна през последната година ускори по всички линии усилията си да създаде ефективна коалиция на сдържане и в региона в подкрепа на Тайван и в същото време да доокомплектова структурата на тайванската отбрана и сигурност, която е необходима, за да може страната ефективно да се противопостави на Китай", отбеляза той.

"Тези две сделки само в рамките на година и половина ще са повече от 4 пъти покупката на военно оръжие, което САЩ предостави на Тайван по време на мандата на Джо Байдън. Тук ставаме свидетели на една ускорена стратегия и от Тайван, и от САЩ, и от регионалните съюзници на двете държави да бъде сздадена ефективна структура на сдържане. На трето място - свидетели сме на изключително интензивно ускоряване на отношенията - както двустранните в региона, така и на многостранните усилия".

Според него има забързване от китайска страна и превръщането оттук нататък на двустранните отношения със САЩ до голяма степен във функция на това:

"От една страна очевидно има стабилизиране на тези отношенията, но от друга страна ми се струва, че ключовото противоречие вътре в тях сякаш се засилва и през идните месеци ще се ускори".

Според него Китай гледа като на залязваща сила въобще на Запада повече от десетилетие:

"Това е основната призма, през която се анализира общата геополитическа динамика. Няма промяна".

Свидетели сме на задълбочаване на диалога по въпросите на изкуствения интелект, посочи още Шопов. Според него и двете страни имат сериозни притеснения за скоростта, с която се развива ИИ, за евентуални приложения, които вече засягат непосредствено сигурността на двете страни.

"Стратегическата конкуренция и съперничество в областта на ИИ оттук нататък само ще се засилва. Единствено говорим за създаване на минимална институционална инфраструктура и договорености, за да може ИИ да не се трансформира в прекалено сериозни и неуправляеми рискове за сигурността", категоричен бе политологът.