/КРОСС/ Не смятам, че една европейска държава би трябвало да си позволява да живее в някакъв вид имитация - на култура, на сирене, на политика, на съдебна система и на какво ли още не. 

Това каза пред БНР историкът проф. Петър Стоянович и уточни:

"Нямам никакъв повод за оптимизъм в големите две сфери на духа - образованието и културната политика. Там нито може да се работи с декрет, нито може да се влияе с проценти. Там има нужда от една много пространна дългогодишна политика. ... Оптимизъм имам по отношение на възможностите малка България да се представи в големия свят чрез една своя изпълнителка - Дара".

По думите му, ако за репичките и краставиците евентуално може да стане, как да стане в сферата на образованието и науката:

"Представяте ли си утре да се създаде един закон, който да задължава Народния театър да прави само прекрасни постановки, да удовлетворява справедливите очаквания на публиката и да прави само забележителни постановки. Аз поне за тази сфера мога да говоря, че това е невъзможно, за другата не разбирам - и аз бих искал да плащам по-малко пари, когато отивам да пазарувам".

Мисленето на политиците трябва да е генерационно, а не мандатно, смята историкът.

"Без да е имало Европейски съюз и еврофондове, България в края на 19 и самото начало на 20 век прави първата голяма вълна на своята модернизация и европеизация. ... Веднага след първата вълна дошли западняци у нас - идват нашите момчета, които са се учили в Централна и Западна Европа и поемат от тях по един забележително качествен начин следващото поколение за европеизация на България. Имаме достатъчно примери как трябва да се направи, но се боя, че начинът на мислене на онези поколения е бил напълно различен. Тези, които ръководят нещата, все пак са били от по-друга мая", посочи проф. Стоянович и сподели констатацията си, определяйки я като страшна, че никога няма да се появи отново поколение от политици и общественици като това след Възраждането.  

Според него даването на акъл е изключително лоша национална черта.

"Как виждам аз големия проблем в сферата на духовността? Той е във факта, че начинът, по който подхождаме във формулирането на тази духовност и нейното поднасяне на големия глобален пазар, е изключително поствъзрожденски - в недобрия смисъл на тази дума - той е вехт, той е начинът, по който Рада Госпожина преподава в своя клас. Не можем в 21 век да разчитаме, че някой ще се умили от нас само защото хубаво друсаме хора, че хубаво пеем, че имаме прекрасни шевици и че децата ни рецитират чудесно. Това отдавна не е достатъчно. Глобалният свят изисква изключително сериозна модернизация и схващане на света като система от други приоритети. Не трябва да губим фолклорното, но начинът, по който се възприема околният свят, трябва да е различен. Поне с по два чужди езика да се излиза от гимназията и то да се говорят така, както говорим българския. Да пуснем децата да отидат по света - да видят свят, да се очупят, защото нашите деца все още са черупчести, живеят в една защитна прекрасна среда, разбрана по южняшки - да не ги обрули вятърът на неизвестното. И начинът, по който се преподава по българските учебници", коментира историкът и добави, че голямата реформа все още я очакваме.