Южният океан се променя опасно - ефектът може да стигне далеч отвъд Антарктида
Секция: Наука
20 Май 2026 08:01
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Южният океан се променя опасно - ефектът може да стигне далеч отвъд Антарктида

/КРОСС/ Южният океан, който обгражда Антарктида, започва да се охлажда по нов и тревожен начин - чрез все по-силно изпарение. Ново изследване, базирано на дългогодишни наблюдения от остров Макуори между Тасмания и Антарктида, показва, че бурите в тази част на света носят значително повече валежи от преди. А зад тази промяна стои процес, който учените описват образно като „изпотяване" на океана, съобщават от Meteo Balkans.

Звучи почти абсурдно, но механизмът е съвсем реален. За да падат повече валежи, атмосферата трябва да получава повече влага. Тази влага идва от изпарението на океанската повърхност. Самото изпарение обаче изисква енергия и така отнема топлина от водата. С други думи, колкото повече влага подава океанът към атмосферата, толкова повече се охлажда. Според новите оценки Южният океан може вече да се охлажда с около 10 до 15 процента повече в сравнение с 1979 година само заради този процес.

Това не е детайл за учебник, а сигнал за промяна в една от ключовите системи, които регулират глобалния климат. Южният океан поглъща голяма част от излишната топлина, натрупана от парниковите газове, и също така играе огромна роля в усвояването на въглероден диоксид. Освен това влияе върху атмосферната циркулация и върху поведението на бурите в южното полукълбо. Ако там настъпва по-бърза и по-дълбока промяна, това не остава заключено около Антарктида.

Изследването стъпва върху 45 години наблюдения на валежите на остров Макуори - едно от малкото места в тази сурова зона, където има надежден дългосрочен запис. Данните показват, че годишните валежи там са нараснали с 28 процента от 1979 г. насам. Това е сериозен скок. По-интересното е, че причината не е просто в по-чести бури. Учените установяват, че когато бурите идват, те вече носят повече дъжд.

Точно тук започва големият проблем. Ако този модел не е локална аномалия, а част от по-широка промяна в целия пояс на бурите над Южния океан, последиците могат да бъдат сериозни. Повече валежи означават повече сладка вода, която попада в повърхностния слой на океана. Това намалява солеността, променя плътността на водата и усилва разслояването между горните и по-дълбоките слоеве. Когато това разслояване се засили, смесването между слоевете отслабва, а с него се променя и движението на топлина, соли, хранителни вещества и въглерод.

Това е важно, защото Южният океан не е просто студена периферия на планетата. Той е една от големите машини на климатичната система. Там се оформят и трансформират водни маси, които след това участват в глобалната океанска циркулация. Промяна в този механизъм може да засегне темпа, с който океанът поглъща топлина и въглерод, както и начина, по който климатичните модели прогнозират бъдещите промени.

Има и още един неудобен детайл. Широко използваните климатични реконструкции не улавят добре мащаба на промяната. В случая с остров Макуори едни от най-популярните набори от данни показват едва 8 процента увеличение на валежите - далеч под реално наблюдаваните 28 процента. Това означава, че част от процесите в Южния океан може да са били подценени. А когато една от най-малко наблюдаваните области на Земята започне да се променя по-бързо, отколкото моделите засичат, учените нямат лукса да гледат на това спокойно.

Промяната вече се вижда и на сушата. Остров Макуори е известен с чувствителните си екосистеми, а по-влажните условия вече се свързват с преовлажняване на терени и натиск върху местната растителност. Това е локалното лице на голямата климатична промяна - не като абстрактна графика, а като конкретна трансформация на пейзаж, вода и живи системи.

За Европа и България тази новина не означава, че утре времето ще се обърне заради една буря край Антарктида. Означава друго - климатичната система продължава да се пренарежда на ниво, което засяга големите регулатори на планетата. Южният океан е един от тях. Ако той променя начина, по който обменя топлина и влага с атмосферата, това влиза в уравнението на бъдещите климатични сценарии, на океанската циркулация и на надеждността на прогнозите.

Накратко - океанът край Антарктида не просто се затопля или охлажда. Той започва да работи по различен начин. И това е много по-сериозна новина от поредната суха климатична статистика.