/КРОСС/ Както във всички други източноевропейски държави, отказали се от собствените си валути и преминали към еврото, в България започна бързо и спекулативно повишение на цените. Според официални данни това се случва около половин година преди датата на въвеждане на еврото - 01.01.2026 г.

Приетият "Закон за въвеждане на еврото в България" не можа да повлияе на този процес, който в България беше подсилен от неефективен регулаторен контрол и от факта, че никога досега страна с толкова ниско ниво на конкурентоспособност на икономиката, спрямо средно европейските нива, не беше се присъединявала към еврозоната.

От края на февруари 2026 г. с началото на войната между Израел и САЩ срещу Иран, към ефекта от въвеждането на еврото се добавиха и външни фактори, свързани с повишаването на цените на горивата, торовете, алуминия и други.

България е страната в ЕС с най-висок коефициент на Джини от близо 40% и с най-голям дял на населението, живеещо в риск от бедност - 29% или почти 1,9 милиона души. При хората с най-ниски доходи разходите за храна достигат до 40% от доходите им и те са изключително чувствителни към ръстове в цените на базовите хранителни стоки.

Рязкото повишение на техните цени налага държавата да вземе бързи мерки в защита на своите граждани, а това може да стане единствено чрез промяна в данъчната политика. Новоприетите промени в законите за защита на потребителите и за защита на конкуренцията изискват пълна проследимост на хранителните стоки и ценообразуването им и гарантират, че свалянето на 20% ДДС ще доведе до реално понижение на цените за крайните потребители.

"Хранителните стоки, които НСИ наблюдава в индексите на потребителските цени и специално тези включени в така наречената „малка потребителска кошница", са тези, които статистически е доказано, че са социално полезни и жизнено необходими на най-нискодоходните 20% от домакинствата в България. Поради динамиката в потребителските предпочитания в законопроекта са определени храните и напитките, влизащи в МПК към началото на настоящата 2026 година. Законът предвижда Министерството на финансите, съвместно с Министерството на земеделието и храните да изработи правилник и наредба за прилагането му с точната спецификация на продуктите, освободени от ДДС, с цел избягването на злоупотреби и отклоняване от плащането на ДДС. Предвижда се законът да влезе в сила заедно с редовния бюджет за 2026 г. за улеснение на приходната администрация и бизнеса.", съобщават вносителите.

За да бъде въведен законопроектът, след приемането му се изисква синхронизация на наредбата по чл.36в с други законови и подзаконови актове. Законът ще доведе до спад в приходите от ДДС на включените в наредбата храни и напитки, които се компенсират напълно от ръста в приходите от данъка, вследствие на високата инфлация и много по-високите цени на горивата. (Само събраният ДДС от горива през март бележи годишен ръст от 23,9%). Въвеждането му ще бъде спешна помощ за най-бедната една трета от българските граждани, а свалянето на цените на най-жизнено необходимите хранителни стоки за социално уязвимите групи ще допринесе за сваляне на инфлацията и борба със социалното неравенство.